Русия към САЩ: Установихме се в Сирия, смятаме да останем!

Доскоро мислехме, че Путин показва мускули в Близкия изток, за да отклони вниманието от вътрешните си проблеми. Но не е така, пише Дойче веле.

Русия разширява присъствието си в Сирия. От Латакия руски изтребители излитат към Алепо, а в пристанището на Тартус са закотвени руски бойни кораби. Отдавна на сирийска територия са стационирани и руски ракетни установки от вида С-300 и С-400, способни да свалят не само самолети, но и крилати ракети. Скоро руският боен арсенал в Източното Средиземноморие ще бъде допълнен и от самолетоносача "Адмирал Кузнецов".

По този начин Русия вече може да контролира цялото сирийско въздушно пространство. Което означава, че американците трябва да зарежат всяка мисъл за решителна намеса във войната. "При толкова много жертви дотук американците не могат вече да си позволят да се противопоставят на руснаците. Защото тогава ще загине и последният сириец", пише по този повод политическият анализатор Маруан Бишара на сайта на "Ал Джазира". И още: "Руснаците са го планирали като някакъв вид ендшпил, с който да унижат американците".

Посланието от Алепо

В събота външните министри на САЩ и Русия Кери и Лавров подновиха в Лозана преговорите за примирие. Резултати няма и тези разговори засега изобщо не променят факта, че над Алепо продължават да летят руски и сирийски изтребители. И пак: най-големият потърпевш е цивилното население. Подобна безпардонност не може да оправдае целта  - победа над бунтовниците и връщането на Алепо под контрола на режима. Това руско поведение изпраща послание и към САЩ: установихме се в Сирия и смятаме да останем тук за дълго.

След провала в Ирак, отговорността за който носи президентът Джордж Буш, неговият наследник Барак Обама заложи на предпазлива политика в Близкия изток. Той реши да не изпраща повече американски войници в този район на света. Обама пое курс на помирение, включително и с Иран, отваряйки му пътя към сделка със Запада: Техеран се отказа от ядрената си програма, а в замяна на това бяха вдигнати международните санкции срещу страната.

Обама реши да се държи на дистанция и от един от най-старите си съюзници в региона: Саудитска Арабия. Политиката на отстъпление обаче създаде вакуум, който Русия сега се опитва да запълни. А Сирия е само една от плочките в мозаечната стратегия на Москва в Близкия изток. Дългосрочната цел на Русия е да се настани трайно в региона.

Дипломатическа офанзива

Руската външна политика междувременно се е съсредоточила изцяло върху тази единствена цел. Владимир Путин възстанови връзките с Турция и отиде на посещение в Анкара, където заедно с Реджеп Ердоган присъства на подписването на договора за тръбопровод между Русия и Турция. С Египет - бившия съюзник от времето на Гамал Абдел Насър - предстоят преговори за сътрудничество в областта на сигурността. Русия подобри отношенията си и с Израел. В момента дори се обсъжда възможността в Москва да се проведе нов кръг преговори между Израел и палестинците. Кремъл поддържа близки отношения и с Техеран, с когото са нещо като съюзници в Сирия.

В същото време Русия разговаря и със Саудитска Арабия, но засега това сякаш не притеснява Иран. Заради ролята на Риад във войната в Йемен, отнела досега над 10 хиляди човешки живота, Великобритания обмисля да спре износа на оръжие за Саудитска Арабия. Ето защо Риад е силно заинтересован да си намери нови партньори и оръжейни доставчици. 

Примамката петрол

Твърдият подход и дипломатическата офанзива изглежда дават резултат. Досега смятахме, че Русия се опитва да си върне ролята на велика сила.

Допускахме още, че по този начин Путин иска да отвлече вниманието на руснаците от тежката рецесия у дома - като им "напомпа" патриотичните чувства. Но днес става все по-ясно, че Москва преследва по-амбициозни планове, че нещата изобщо не опират само до това да се използва външнополитическата активност за постигане на вътрешнополитически цели.

"Русия иска отново да стане водещ фактор в Близкия и Средния изток", написа "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". И след отстъплението на американците шансовете за успех на Москва никак не изглеждат лоши. Ясни са също и причините за този интерес на Русия: въпросният регион на света, където се събират границите на Европа, Африка и Азия, не само има огромно стратегическо значение. Под него лежат и най-големите в света природни богатства. И през Сирия сега Русия се приближава все повече до тези съкровища и до техните господари.