Моят съпруг, моят изнасилвач... Kак се наказват невинните?

В много арабски страни жените са подложени на сексуално насилие, пред което властите си затварят очите. А законите често защитават не жертвите, а изнасилвачите, както показва един пример от Тунис, пише "Дойче веле".

"Хажер, какво си извършила!?" С този въпрос водещият на едно токшоу по тунизийската телевизия се обръща към своята гостенка в студиото. Младата жена е бременна. Тя казва, че постоянно е била изнасилвана от трима членове на семейството, откакто навършила 14-годишна възраст. Когато баща ѝ научил за бременността, я изхвърлил на улицата. Млада, неомъжена и бременна - какъв позор за семейството! "Трябва час по-скоро да паднеш на колене пред баща си и да го молиш за прошка", препоръчва й водещият на предаването.

Поведението му предизвика вълна от отрицателни коментари в социалните мрежи. Реагираха и властите - въпросното токшоу беше спряно за 3 месеца с обяснението, че водещият е накърнил човешкото достойнство на жената. В своя защита, телевизионният журналист заяви, че медицинските изследвания не потвърждавали версията за изнасилване. Същото твърдял и братът на момичето. "Та аз не току-така й предложих да се омъжи за изнасилвача, в крайна сметка това е предвидено в нашия Наказателен кодекс, в член 227. Така че, ако има проблем, той не е мой, а на закона", оправда се журналистът.

С това е съгласна и Мониа Бен, университетска преподавателка и президент на женската правозащитна организация ATFD: "Законите в Тунис забраняват половите контакти с момичета на възраст между 13 и 20 години. Онези, които вършат подобно нещо, се наказват със затвор, освен ако извършителят не се съгласи да се ожени за момичето. Това го спасява от присъда".

Два пъти наказани

Не само правозащитните организации критикуват този член от Наказателния кодекс, който де факто налага на жертвата двойно наказание. Много млади момичета са принудени да приемат предложението за женитба, защото са подложени на огромен натиск - от обществото, от семейството, от правосъдието. Нерядко самите жертви ги е страх от възможно съдебно преследване, защото законите в Тунис забраняват извънбрачния секс.

Законите се грижат предимно за изнасилвачите

Този проблем е познат и в други страни. Той е част от  по-големия проблем за насилието срещу жени. В Мароко например, 63 процента от жените в страната поне веднъж са били жертва на сексуално насилие, стана ясно от официално изследване. Данните потвърди президентът на парламента в Мароко по време на едно заседание: "60 процента от всички жени? Не може да е вярно. Защото това би означавало, че се отнася и до 60% от жените депутати", заяви държавният глава. Как реагира парламентът на тази дебелашка шега? Със смях. Темата обаче е част от общественото табу: често на жертвите им се насажда чувство за вина, или просто никой не им вярва.

Самоубийството – единствен изход

За мароканките обаче това не е никаква шега. През август едно 16-годишно момиче се самозапали в близост до Маракеш. Преди това девойката беше подала жалба срещу 8 души, които я изнасилвали, изтезавали и заснели всичко на видео. След кратък съдебен процес младежите били освободени. След което започнали да изнудват жертвата си: заплашили я, че ако продължи да разказва историята си, ще качат видеото в интернет. След което момичето посегнало на живота си.

Този случай много напомня за друг: през 2012 г. Амина Фелали също сложи край на живота си, поглъщайки отрова за плъхове, след като я принудили да се омъжи за собствения си изнасилвач. Случаят Фелали предизвика масови улични протести в страната с искане за отмяна на срамния параграф от закона, който позволява на изнасилвачите да избегнат съдебно преследване, ако предложат брак на жертвата си. Този текст беше отменен чак две години по-късно - включително след масиран натиск от чужбина.

Промени само на хартия

В Алжир също беше променен текст от закона с цел да защитава по-добре жените от сексуални посегателства. Промяната обаче е само на хартия - изнасилвачите могат да останат без съдебно наказание, ако се оженят за малолетната си жертва. По този повод критиците посочват, че правосъдието систематично наказва жертвите, а не техните насилници. Това е и една от причините, поради които много млади момичета отказват да търсят справедливост в съда. Ако те все пак се решат на подобно нещо, обществото ги отхвърля като "омърсени".

Затова правозащитни организации критикуват и манталитета на обществото, което очаква от младите момичета да остават девици и да защитават честта на семейството. Докато това е така, жертвите на насилие няма как да получат справедливост. Но за подобна промяна е необходимо много повече от отмяната на няколко члена от закона.