Успех за Муктада ас Садр: Ирак отхвърли чужда намеса

Националистическият популистки шиитски духовник Муктада ас Садр отново опроверга очакванията, след като оглавяваната от него коалиция се представи по-добре от съперническите партии на парламентарните избори на 12 май.

Поддръжниците му успешно агитираха за социална и политическа реформа и против една корумпирана и нефункционираща политическа върхушка.

Това беше поредната изненада в кариерата на човек, който едва оживя при убийството на своя баща - почитания шиитски религиозен водач Мохамед Садик ас Садр, и на двамата си братя по заповед на Саддам Хюсеин през 1999 г., пише Патрик Кокбърн, в. "Индипендънт".

Четири години по-късно, след като САЩ нахлуха в Ирак, той отново беше в опасност да бъде убит, този път от американските сили, които два пъти го обсадиха в свещения град Наджаф през 2004 г.

Садр до голяма степен ще бъде определящ фактор за властта при съставянето на ново иракско правителство, макар че няма да заема официална длъжност.

Неговата коалиция, която включва Иракската комунистическа партия, независими и секуларисти, а също религиозните му последователи, силно се хареса на иракчаните, които усещат, че след спечелването на войната срещу ИДИЛ е необходимо да възстановят своята страна.

Иракският министър-председател Хайдер ал Абади се надяваше да спечели изборите, харесвайки се на избирателите като лидера, отвоювал Мосул от ИДИЛ миналата година, въпреки че нямаше никаква вероятност някоя партия да спечели абсолютно мнозинство.

Той продължи това с до голяма степен безкръвно повторно завземане на Киркук, контролиран от кюрдите от 2003 г., и възстановяване в значителна степен на правителствената власт в Иракски Кюрдистан.

Политическото движение, съставено от предимно шиитското паравоенно формирование "Хашд аш шааби", което се нареди на второ място на изборите, се надяваше, подобно на Абади, да спечели повече гласове заради ролята си във войната срещу ИДИЛ.

Намаляването на насилието до ниво, невиждано от свалянето на Саддам Хюсеин, обаче означава, че иракчаните се съсредоточават върху кражбата на петролни приходи за стотици милиарди долари от политическия елит, които трябваше да бъдат използвани за подобряване на снабдяването с вода и електричество, събирането на отпадъци, а също медицинските грижи и образованието.

Садр често е подценяван като политически лидер, откакто най-напред излезе от домашен арест в Наджаф по време на американското нашествие.

Той беше описван от западните медии като "отцепник" и "духовник подстрекател", но възгледите му винаги бяха по-сложни и гъвкави от това, което му се приписваше.

Влиянието на Садр произтичаше от това, че хората от неговото семейство бяха религиозни лидери и че много от тях бяха мъченици, като се започне от екзекутирането на Мохамед Бакр ас Садр през 1980 г.

Баща му оглавяваше движение, което се харесваше на бедните шиити в Багдад и Южен Ирак, като съчетаваше религиозно възраждане със социален и политически радикализъм. От самото начало садризмът имаше силен елемент на иракски национализъм в опозиция на всяка чужда намеса в Ирак, било то американска, британска или иранска.

В интервю за "Индипендънт" в Наджаф през 2013 г. - първото, което даде лично пред западен журналист от 10 години, Садр нагледно описа вредните последици от поканването на различни чужди сили в Ирак, за да се опитат да решат неговите проблеми.

Той сравни това с "някой, който открил мишка в къщата си, после си взел котка, после искал да изгони котката от къщата, затова си взел куче, после за да изгони кучето, си купил слон, затова си купил мишка".

Садр създаде шиитското паравоенно формирование "Армия на Махди", за да окаже съпротива на американците. По-късно трябваше да се откаже от това по време на сунитско-шиитските междуобщностни масови убийства през 2006-2007 г., като каза, че в него са проникнали хора извън контрола му.

Той беше заклеймен от САЩ като подкрепящо Иран подставено лице, но през годините ясно показва, че се противопоставя на иранската намеса, както и на тази на други страни.

Успехът на садристкото движение на изборите този месец ще се посрещне с неудовлетворение както във Вашингтон, така и в Техеран.

САЩ направиха всичко по силите си, за да подкрепят Абади като победоносен лидер от войната и нещо като иракски Уинстън Чърчил, забравяйки вероятно, че Чърчил загуби общите избори във Великобритания през 1945 г.

Влиянието на Садр върху следващото правителство в Багдад поставя под съмнение бъдещето на 10-те хиляди американски войници и частни военни компании в Ирак, въпреки че говорител на Садр каза след изборите, че извършваното от САЩ обучение и снабдяване с оръжия може да продължи.

Иран, от своя страна, има близки връзки с "Хашд аш шааби" и групата, ръководена от бившия министър-председател Нури ал Малики, и ще бъде предпазлив към иракския национализъм на Садр.

Абади остава на власт до съставянето на ново правителство, което той може да оглави в съюз със садристите.

Садр усеща развитието на политическата обстановка в Ирак. Когато го интервюирах преди пет години, той предупреди за опасност от сунитско-шиитски междуобщностни вражди и чуждестранна намеса. Той каза: "Иракчаните ще се разединят, иракското правителство ще се разедини и ще бъде лесно за чужди сили да контролират страната." Това предсказание се изпълни шест месеца по-късно, когато ИДИЛ превзе Мосул, а иракската армия се разпръсна.

Садр каза, че междуобщностните вражди се разпространяват по улиците, а "ако се разпространят сред хората, ще е трудно да бъдат преборени".

Иракската политика все още се основава до голяма степен на верска и етническа идентичност - шиитска, сунитска и кюрдска, но религиозните партии, които бяха във възход след 2003 г., се дискредитират. Представляващата мнозинство шиитска общност също така е по-уверена след своите военни победи миналата година, че здраво държи контрола и няма да й бъде отнета властта.

Садр каза, че проблемът е, че иракската душевност е оформена от "непрестанен цикъл на насилие: Саддам, окупация, война след война, първа война в Залива, втората война в Залива, после окупационната война".

Изборите този месец, на които толкова много гласоподаватели отдадоха приоритет на социалните въпроси, а не на онези, свързани със сигурността, може да покажат, че с намаляването на насилието иракчаните стават по-малко травмирани.

/БТА/