Жените в арабския свят: Малки победи към голямото завоевание

С малки стъпки жените успяват да си проправят път в консервативното ислямско общество. Жените в арабския свят получават все повече права, а това се дължи до голяма степен и на правозащитните организации, които продължават да се борят за свободите на нежния пол. Все още, обаче, жените в арабския свят трябва да извървят много дълъг път, защото въпреки законовите промени, които поетапно се въвеждат, консервативното съзнание и остарелите културни ценности трудно се изкореняват от обществото.

Коранът посвещава цели пасажи на въпроса за наследството, а изследователи на мюсюлманската религия прекарват десетилетия в опити за тяхното тълкуване. Президентът на Тунис Беджи Каид Есебси не е никак доволен от заключенията, до които стигат учените.

Според закона на страната, който стъпва на основата на ислямското право, дъщерята получава само половината от това, което би наследил сина. Само защото е жена. Поради тази причина Есебси настоява парламентът да внесе поправки и наследството да бъде изравнено. Освен това, държавният глава иска да се позволи на мюсюлманки да сключват брак с мъже, които изповядват друга религия – нещо, което е абсолютно немислимо за арабския свят.

Това негово предложение веднага разпалва страстите и води до вълна от критики на редица духовници – не само в Тунис, но и в целия регион. Обсъждането на идеята ще се проточи с месеци, дори с години според анализатори. Въпреки това, обаче, поставянето на проблема на масата е малка победа за жените в ислямския свят. А малките победи са път към голямото завоевание.

През август 2017 г. Ливан премахна противоречив закон, който позволяваше на изнасилвачи да избегнат тежка присъда, ако се омъжат за своите жертви. Йордания последва примера на страната малко по-късно, а също така премахна и вратичка в своето законодателство, която позволяваше по-лека присъда за кръвни убийства, за да се запази семейната чест.

Все още, обаче, в редица държави от арабския свят подобни закони са действащи и дори се радват на широка подкрепа. Проучване на ООН сочи, че дори в относително либерална страна като Мароко 60% от мъжете и 48% от жените смятат сключването на брак между насилник и жертва за абсолютно допустим. През 2014 г. страната внася промени в законодателството си след самоубийството на тийнейджърка, принудена да се омъжи за изнасилвача си.

Жените в Тунис, обаче, се радват на различни свободи. Още през втората половина на 20 век диктаторът на страната Хабиб Бургиба прави революционни промени в страната. Допреди него мъжете са можели да имат до 4 съпруги и било позволено да се разведат с тях по всяко време. Когато Бургиба идва на власт, краят на безметежните мъжки времена настъпва.

Държавният глава обявява 13 август като национален празник на жената, а през 1957 г. със законодателен акт забранява многоженството. След това на жените е дадено правото и да искат развод. При разтрогване на брака мъжът дължал издръжка в размер на половин заплата, а семейният дом оставал за жената и децата.

При Бургиба Тунис става единствената страна, в която има Министерство на жената и семейството, а на полицаите е отнето правото да спират автомобил, шофиран от дама. Стремежът към налагане на западния модел е толкова силен, че е приет и закон, според който жените нямат право да ходят на работа с кърпи и шамии.

В днешно време заетостта на "нежния пол" над 25% - значително по-малка цифра, в сравнение със западните държави, но сравнително висока за арабския свят.  Много от жените са добре образовани, работят в областта на медицината и образованието.

Всички тези свободи са добра новина и огромна победа за хиляди активисти, борещи се за правата на жените. В продължение на десетилетия правозащитниците се опитват да събудят правителствата, които да предприемат реални действия и да осигурят на жените в арабския свят равенство и по-добър живот. Дали, обаче политическите сили наистина приемат идеята за равенство между половете?

Някои смятат, че подобни политически маневри са опит за замазване на очите на по-либерално настроеното население. Чрез именно такива действия властите се опитват да "изчистят досието си" пред западните държави и да се разграничат от останалите страни от ислямския свят, които все още са привърженици на далеч по-консервативни политически и религиозни идеи.

Във всички случаи приемането на каквото и да било законодателство няма нищо общо с реалното му прилагане. И тук възниква проблем – голяма част от представителите на изпълнителната власт: съдии, полицаи и други институции, са крайно консервативни сами по себе си. Тоест, дори по-либерален закон да успее да бъде прокаран по някакъв начин, неговото реално приложение ще бъде доста по-сложно.

"Можеш да имаш най-невероятните закони, но ако не промениш културата, нищо няма да се промени", твърди адвокат по правата на човека през The New York Times.

А културата... трудно се променя. Все още в обществата в региона семейната чест е поставена над човешките ценности. Бракът все още остава единственият изход към света на възрастните и продължава да бъде единственият приемлив контекст за водене на полов живот.