Израел желае земята на Палестина, но без народа й

Миналата седмица, преди днешните парламентарни избори в Израел, премиерът Бенямин Нетаняху обеща, че ако бъде преизбран, ще анексира до една трета от окупирания Западен бряг.

Израел и Саудитска Арабия: Главоболията на Тръмп в Близкия Изток

Това негово изявление предизвика широко международно осъждане. Но за повечето палестинци такива декларации не означават нищо. Чували сме много изявления за подкрепа през годините, но нищо не се променя. Цинизмът се шири, днес мнозина от нас биха предпочели да се говори в прав текст.

Неотдавна коментаторът на в. "Аарец" Гидеон Леви, визирайки плана на Нетаняху, написа: "Нека той да превърне реалното положение в тази територия в политическа реалност, без да я крие повече. Дошло е време за истината".

Израел вече се ползва от плодовете от анексирането на Западния бряг, и то без да се налага да носи някаква отговорност за добруването на палестинците там.

Нетаняху направи това обещание в навечерието на избори, само за да задоволи дясно настроените си поддръжници. Формалното анексиране няма да донесе никаква реална полза за израелците, които живеят на окупираните земи. Независимо от намеренията и целите си, израелското правителство вече ги третира като живеещи в същинския Израел (израелските закони се отнасят за тях), и им дава облаги (евтини жилищни заеми и данъчни облекчения).

Това е една от причините, поради които много палестинци, които познавам, вече започват да вярват в еднодържавното решение. В крайна сметка, при толкова много вече съществуващи еврейски селища на Западния бряг, едно двудържавно разрешение е невъзможно да бъде осъществено. Това обаче не означава, че много палестинци приветстват плана на Нетаняху за формално анексиране като стъпка напред към тази цел.

Израел винаги е искал тази земя, но без нейните хора. А териториите, които Нетаняху иска да анексира, са слабо населени с палестинци. Повечето палестинци, живеещи в земите, предвидени за анексиране, вече са загубили своята земя и няма да си я получат обратно. За тях просто е предвидена участта да останат работна ръка в служба на израелските узурпатори.

Този ход на Нетаняху обаче най-малкото поне ще даде яснота: ако бъде осъществен, той ще потвърди края на Споразуменията от Осло от 1993 г., и много палестинци биха приветствали това, защото са разочаровани от този договор. Според него постоянният статут на териториите на Западния бряг трябваше да бъде определен чрез преговори между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП. Директното анексиране, каквото Нетаняху предлага сега, би било недвусмислено нарушение.

Допреди известно време се очакваше това споразумение да донесе мир чрез преговори между двете страни и свобода за палестинците. Вместо това през годините то даде възможност на Израел да продължи да експлоатира палестинците икономически, да контролира голяма част от техните ресурси и да упражнява тотален контрол над границите на земите им.

Нетаняху беше отявлен противник на Споразуменията от Осло, когато бе в политическа опозиция, преди 1996-а - годината, когато за първи път стана премиер. Днес, след поредицата негови мандати като лидер на Израел, той обаче може да очаква признание от своите поддръжници за това, че е успял проницателно да насочва процеса на окупация на Западния бряг, докато дойде времето да може напълно да го анексира. Нетаняху преследваше тази цел, като безрезервно стимулираше изграждането на все повече и повече еврейски селища на Западния бряг.

Палестинците слабо се интересуват от изборите в Израел тази седмица. Не съм сигурен дали това е резултат от опита им на живот под окупация, изродила се в ненаситно колониално управление, или от икономическите неволи, с които те постоянно се сблъскват. И в двата случая мисля, че малко палестинци вярват, че това ще им донесе някаква промяна, който и да бъде избран. Никой от кандидатите не изразява ясна позиция за бъдещето на израелско-палестинските отношения, които просто не са тема в предизборната кампания. Аз написах почти същото нещо преди половин година, преди предишните избори.

Големият проблем е непрекъснато нарастващият дисбаланс във властовите позиции между Израел и палестинците. Когато Нетаняху каже, че ще анексира около една трета от Западния бряг, всеки знае, че той има властта да го направи. Когато обаче президентът на палестинската власт Махмуд Абас заяви, че ще анулира разделението на Западния бряг, създадено със Споразуменията от Осло - т. нар. зони А, В и С - което дава власт на Израел над повече от 60 процента от територията, всеки знае, че той е безсилен да реализира заявеното.

Нещо по-лошо, възможно е Нетаняху да се окаже достатъчно безпардонен и да изпълни обещанието си за анексиране, а после да успее да устои на всички очаквани критики и последствия. Израелският премиер вероятно ще оправдае тази мярка като необходима за защитата на своята страна. Неотдавна той каза на своите избиратели във Фейсбук, че арабите "искат да унищожат всички нас - жени, деца и мъже" (Фейсбук тогава временно закри част от неговия профил като наказание заради нарушаването на политиката на компанията срещу езика на омразата). Това едва ли вещае нещо добро за изгледите за мир между нашите два народа, ако Нетаняху бъде преизбран.

То обаче не означава, че неговият главен опонент Бени Ганц, бивш началник на генералния щаб на Израел, е по-благоразположен към палестинците. Миналата седмица той каза, че "най-доброто място за един арабин в Близкия изток е в Израел", сякаш палестинците в Израел са третирани като равни на израелците. "А второто най-добро място за един арабин в Близкия изток е Западният бряг", продължи той, сякаш палестинците - или всеки друг - може да бъде щастлив да живее под чужда окупация в продължение на половин век. Колко далече може да се отиде в това отрицание?

Нетаняху е безсрамен. Ганц е сляп. Палестинците не виждат никаква перспектива в тези избори. А и как биха могли?

/БТА/