Плаж "Тахрир": Тук просто откриваме вкуса на свободата!

Плажната ивица по протежение на река Тигър. Тук се танцува хипхоп, рита се топка и се пуши наргиле. В центъра на Багдад, на две крачки от популярния вече площад "Тахрир", поколението след Саддам продължава своята революция. На плажа.

"Нашите управляващи ни лишиха от всичко: от правата, парите и достойнството ни. Тук просто откриваме вкуса на свободата", казва 20-годишният Амар Салах.

Али е без работа и няма пари, идва тук, за да усети това, което остава от бунтовното настроение, обхванало Ирак от октомври.

"Вече няма какво да губим, няма да помръднем оттук, докато крадците, които са на власт, не си тръгнат", казва той преди да продължи да рита топка на пясъка.

В непосредствена близост до "Тахрир", който е центърът на революцията, "плажът", както го наричат идващите тук, е съхранил детската си и почти карнавална атмосфера от добрите дни на бунта.

"Тук си припомняме магията от първите дни на движението", казва Али, журналист, който често посещава мястото.

Със засилването на репресиите, довели до 460 загинали и 25 000 ранени, и с организирането на палатковия лагер на "Тахрир", настроението се промени.

"Мобилизацията е по-слаба, лидерите се смениха, представители на милициите и шпиони проникнаха в редиците на демонстрантите", казва той със съжаление. Влиянието на привържениците на шиитския лидер популист Муктада Садр се усеща все по-силно, пише Франс прес.

"Искаме радост!"

"Плажът" е разположен на брега на река Тигър, между мостовете Сенек и Ал Джумхурия, където силите на реда блокират достъпа до укрепената Зелена зона.

Кварталът около улица Рашид със занемарените днес столетни тухлени къщи с резбовани дървени балкони е символ на отминалата слава на града. Пейзажът е обезобразен от отблъскващи модерни сгради и неизбежните бетонни стени, издигнати заради опасността от атентати, които сега са изпъстрени с лозунги с призиви за свобода.

Червените и жълти моторикши, такситата на бедните, превърнали се в символ на революцията, возят по крайбрежната улица усмихнатите си пътници сред редици от безплатни наргилета.

На пясъка има импровизирани места за почитане на загиналите, на които са поставени вече повехнали цветя, предпазни каски, окървавени фланелки и иракски знамена, припомнящи за "мъчениците", паднали на барикадите.

Техните портрети са и в палатките, където най-мотивираните прекарват нощта. Национални флагове се веят редом със знамето на футболния клуб Барселона.

"Забранено е да си изхвърляте боклуците", гласят надписи по палатките. Целта е всеки да почисти своето квадратче пясък, като по този начин покаже гражданското си отношение към "новия Ирак". Въпреки това на плажа има доста боклуци.

По времето на Саддам Хюсеин, а след това по времето на гражданската война, беше немислимо човек да се разхожда тук, близо до двореца на диктатора, после близо до Зелената зона на американските окупатори. "Беше прекалено опасно! Нямаше хора, само кучета през нощта", спомня си Айман, бивш жител на района.

С този плаж едно ново поколение си връща бреговете на Тигър. "Толкова много плакахме, сега искаме да се радваме", гласи един от многобройните надписи на покрита с нечистотии стена.

Кучешка позиция

Насилието изглежда далеч. Трима младежи се опитват да измъкнат скутер, чиято задна гума е затънала в пясъка. Други двама, с тениски и къси панталони, играят волейбол на изпокъсана мрежа.

От уредбата звучи иракска техно музика и рап хитът "I got love", обявяват и конкурс по хипхоп, който ще се проведе на настилка от балатум. С вързани на главата кърпи двама мъже се въртят на главите си под аплодисментите на публиката.

Предишния ден в социалните мрежи бяха разпространени кадри на брадати мъже, които по време на курса по йога заемат кучешка позиция и вдигат крака във въздуха.

Множеството продължава да се състои предимно от млади мъже. И бедняци. Сред тях е 26-годишният Софян, чиято ръка е деформирана от детски паралич. Той никога не е получавал помощи от държавата заради заболяването си и се надява, че демонстрациите ще променят всичко.

На плажа има и няколко момичета с развени коси. Мъжете дискретно им хвърлят погледи. Други дами пийват кола, докато гледат танцьорите с оформени с гел прически, които танцуват в ритъма на песен срещу "гнилите политици".
С кофички в ръце малчугани майсторят пясъчни замъци. Родителите им, забулените майки и бащите с цигара в уста, ги наблюдават разсеяно. Немирни тийнейджъри се пръскат в мътните води на реката.

Някои, сякаш не могат да повярват, снимат с телефони в ръка. "Тези сцени бяха немислими само допреди няколко месеца. Не е сигурно дали ще продължат", казва Али.
 

/БТА/