Kак двама мъже станаха пионери в 3D мапинга в България

Сгради падат, а после като феникс от пепелта отново се издигат. Обикалят всички континенти и минават през различни сезони. Върху тях се разхождат герои от романи, плуват риби, разказват се истории.

И всичко това в точно изчислена синхронизация между музика и картина.

Говорим си за 3D мапинг.

Този тип прожекции са изцяло ново изкуство, родено и развито в последните няколко години. Според специалисти то се заражда от така нареченото виджей изкуство, което представлява синхронизация на визуални ефекти с музика върху платно, а по-късно и към по-нестандартни, неравни повърхности.

А 3D мапингът отива малко по-далеч. Той облича и съживява сгради.

В България 3D мапингът тепърва се появява и развива.
Затова и първата сграда в страната, която послужи за платно на 3D мапинг прожекция, привлече огромно внимание.

Годината е 2011, в средата на лятото.

Станислав Петков и Марин Петков се заемат със задачата да облекат Народния театър „Иван Вазов“ в музика и цветове, да го потопят във вода, да го съборят, после отново да го изградят, да го превърнат в красива градина, после в театрална сцена.
Светлинно-музикалното шоу е първо по рода си в България, а театърът се превръща в първата сграда в страната, върху която се прожектира триизмерна проекция.

Пионери в 3D мапинга в България

Оттогава Станислав и Марин не са спирали да се занимават с това, което обичат да правят най-много.
И двамата са завършили Немската гимназия в София, и двамата започват висшето си образование в гр. Аугсбург, Германия, и се запознават чак там. Марин е учил информатика и мултимедия, а Станислав – икономика.

Дотук почти нищо не подсказва с какво ще се занимават по-късно. Защото страстта им към визуалните спектакли и мултимедиите я има отдавна.

„Занимавам се от доста време с дизайн. Още преди да вляза в Немската гимназия и преди да замина за Германия. И когато ми беше скучно да уча икономика в университета, си разработвахме проекти с Марин“, разказва Станислав.

3D мапингът не е специалност, която можеш да научиш в университета, разказват те.

„Няма конкретна специалност. Да, има теории, има математически познания, които показват на теория как се правят нещата. Но на практика никой няма да ти покаже стъпка по стъпка процеса на работа. По-скоро е въпрос на собствено желание доколко искаш да усвоиш това“, казва Станислав.

Първите 3D мапинг изпълнения и двамата са гледали в Германия. Оттогава не са спирали да експериментират. Първоначално започнали да развиват въображението си върху макети на сгради.

„Общо взето всичко е математика и много практика. Ние сме си изградили начин на работа, наши си теории и начини, по които да направим това, което искаме“, разказва Станислав.

Когато и двамата се връщат в България, решават да комбинират уменията, ентусиазма и иновативния си подход, за да създадат свое студио, в което да предлагат това, което могат най-добре.

Допълват се в работата си. Разказват, че нямат точно разпределени задачи в процеса на реализация на даден проект. Мислят заедно и създават общ продукт – от самите изчисления на триизмерните обекти, измислянето на сценария и музиката до самото правилно наслагване на анимацията върху сградата.

Оказва се, че в България студиата, които се занимават с 3D мапинг, не са толкова много. 

„3D мапингът е комплекс от изключително много знания. И затова всъщност е достатъчно сложно, за да няма много фирми, които да се занимават с това и да го предлагат като услуга. Изключително много работа е да се завърши един такъв проект и да се реализира на фасада“, разказва Станислав.

Нужни са мощни проектори, компютри и системи, които да реализират анимацията. И разбира се – умения и търпение.

„Самата анимация се получава на базата на много изчисления и накрая все едно наслагваме и обличаме сградата и крайният резултат е една измислена реалност, която лъже човешкото око и създава илюзия“, допълва Марин.

Да съборим Двореца на културата в Перник 

Друга сграда, която Станислав и Марин са облекли в музика и картина, е Дворецът на културата в Перник. Поканени са от местния университет по повод международен културен фестивал. Решили да съборят сградата и после отново да я вдигнат.

Малко човече се появява върху сградата и само с няколко подскачания събаря Двореца до основи. След това той отново се издига и представя на зрителите феерия от цветове, музика и динамично настроение.

Сценарият бил измислен, а анимацията готова - броени дни преди земетресението, което разтърси България.
Самата прожекция пък се състояла няколко дни след земетресението, но хората приемат това като закачка и остават възхитени от музикално-визуалния спектакъл.

Паметникът на Съветската армия също им е до сантиментър познат. Върху него те представят шестминутен спектакъл от звук, картина и оживели фигури.

Мултимедийното шоу на финала на Евровизия също е тяхно дело. Правят 3D мапинг анимации с продължителност 330 минути – синхронизирани с всеки изпълнител, с различно темпо, различна музика и различно настроение. За реализацията на шоуто са ползвали седем проектора и 6 перспективи.

„Ние буквално спяхме в НДК, за да изпипаме нещата докрай, но пък крайният продукт и фактът, че публиката се наслади на спектакъла, е нашето удовлетворение“, споделя Марин.

Проектите в чужбина

В Кувейт реализират първия си интериорен 3D мапинг. Поканени са по случай троен празник - 50 години от независимостта на страната, 20 години от военната операция "Пустинна буря", прогонила иракските войски от кувейтска територия, и 5 години от възкачването на емира на престола.

Престоят от три седмици там е почва и за много нови амбициозни идеи. Целта на Стансилав и Марин е да покорят не само родните земи, а и да се “развихрят” в чужбина, където могат да показват своите проекти и да черпят идеи за още по-иновативни мултимедийни спектакли.

Последният проект за 2012 година е бил един от най-тежките им, но пък им дава толкова енергия и ентусиазъм, който ще ги държи поне до края на настоящата година.

Белгийска фирма ги кани да покажат уменията си във Франция – идеята е за 280-градусова проекция в интериора на катедрала с помощта на пет проектора. Това значи пет отделни канала с видеа и наслагване на пет различни мапинга.

Станислав и Марин работят усърдно дни наред, за да създадат 15-минутна анимация върху проблемна за проектиране повърхност – малки разстояния и различни в дълбочина елементи, което лесно може да изкриви картината.

“Но нещото, което най-много ни хареса, е, че самият интериор на катедралата те потапя в съвсем друг свят. Беше интересно. Атмосферата беше много магична. А и самата история – по романа на Жул Верн „Пътешествие около света за 80 дни“, казва Станислав.

15-минутната анимация разказва цялата история на героя от романа, преминава през различни сезони, географски ширини и настроения. Проекцията се излъчва 6 поредни дни по няколко пъти на ден.

„Отново разполагахме с кратко време да го направим. Но в деня на първата проекция, когато видиш хората, които се радват и правят снимки на проекцията – ето това ни зарежда“, споделя Марин.

Белгийската фирма също остава изключително доволна и вече е натоварила българското студио с нови проекти.

Плановете

Следващата цел на Марин и Станислав е Италия, където ще се проведе фестивал на триизмерната проекция. Имат и няколко други покани за чужбина. Нищо че в такива случаи им се налага да местят целия си офис до мястото, където ще се състои прожекцията.

И двамата са се обединили и около идеята да направят триизмерна проекция, която да бъде специален подарък за столицата – за добро настроение и приповдигнат дух.

А защо не и да облекат в светлина и музика Тадж Махал?

„Това ни е мечтата. Тадж Махал е изцяло бяла сграда, което е предпоставка за добро качество на проекцията. Има и езеро отпред, което създава допълнителна илюзия. Наистина перфектна сграда за 3D мапинг“, категорични са и двамата.

А амбициите им са не само да съживяват сгради, а да реализират идеите си и върху по-нестандартни повърхности - като природни обекти например.

Не им липсват идеи, амбиция и хъс.

Иначе и двамата си признават, че вече страдат от професионално изкривяване. Разхождайки се, не гледат сградите с просто око, а винаги преценяват дали ще пасне за триизмерна проекция.

Затова, ако случайно покрай вас минават двама души, които ентусиазирано си говорят за сгради, за анимация и звук, то със сигурност току-що сте се разминали с Марин и Станислав.