Орган с чар! Какво може да каже един учен за червата?

Джулия Ендерс е млад учен и автор на нашумялата книга „Черво с чар“. Твърде млада е за тежестта на информацията, която обработва и целта, която си е поставила – да я предостави достъпно на широката аудитория. Но опитът ѝ определено показва, че е успяла – книгата ѝ се превърна в абсолютен бестселър и далеч прехвърля границите на родната ѝ Германия.

Родена е през 1990 г. в Манхайм. Оригиналното издание на Черво с чар: вътрешната история на най-подценявания орган на нашето тяло излиза на немския пазар през март 2014 г. Към днешна дата от нея е реализиран тираж от над 1 милион екземпляра. Права за издаването й са продадени в над 30 страни.

Как се зароди интересът конкретно към този орган на човешкото тяло червото като обект на изследване и защо?

Когато бях на 17 години страдах наистина лош дерматит. Исках да знам повече за тялото си и да не се чувствам негова жертва. Когато прочетох повече информация за червата, бях изключително изненадана, че това е орган по-чист, отколкото винаги съм смятала: 7 от общо около 8 метра нямат нищо общо с фекалии, а са чисти и без мирис през по-голямата част от времето. Също така бях изумена колко чувствително е червото и колко отговорно за толкова много неща в живота ми е. Не само за храната, но и за настроението, имунната система, хормоните...

Къде се крие красотата на този орган и кое го прави по-различен от останалите?

То е доста красиво, когато го увеличите. Под микроскоп тънките черва приличат изключително много на сатен. Ако разгънем всички бръчици, червата ни ще бъдат дълги около седем километра. И всичко това, за да ни поддържат живи!

Защо хората не се разбират с червата си? Смятате ли, че Вашата книга би им помогнала?

Това не е никак лесна тема и в Германия. Затова и съм много щастлива, когато хората ми пишат как не са могли да повярват на ушите си, когато тяхната баба католичка е дошла при тях и им казала: „Трябва да поговорим за тази книга за червата. От нея разбрах, че съм седяла грешно на тоалетната чиния цели 74 години!“. Смехът е най-доброто лекарство срещу ненужния срам. И ако любопитството се възнаграждава с един по-добър поглед върху собственото тяло, този срам сякаш съвсем се размива. Все пак погнусата е нужна до известна степен. Никога не бих докоснала фекалии с ръцете си. Но и не се срамувам, когато коремът ми къркори. Знам, че той просто се прочиства. От какво да ме е срам?

В книгата си говорите за връзката между мозъка и червата: как работят заедно и какви са най-новите открития в тази област?

Научната хипотеза гласи следното: Мозъкът ни е много изолиран орган! Намира се в костния си череп и има много дебела мембрана, която филтрира всяка капка кръв, преди тя да може да захрани мозъчните клетки. Този изолиран орган трябва да знае как ние - като цяло - се чувстваме, за да създаде настроение. Нашите черва разполагат със съвсем релевантна информация за това: те познават не само всички молекули от храната, която сме погълнали, а също и две трети от дейността на имунната ни система, какво правят 100 трилиона бактерии и произвеждат около 20 собствени хормона.

Останалата част от интервюто с Джулия Ендерс можете да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→