Набоков с десет номинации за Нобел и нито една получена

Руско-американският писател модернист, поет и преводач Владимир Набоков (1899-1977) е бил номиниран 10 пъти за Нобелова награда за литература, но така и не я получава. За десетата му последна номинация от 1974 г. се разбира едва сега, след като Шведската академия публикува секретни архивни материали, държани в тайна в продължение на 50 години, съобщава агенция ТАСС.

Списъците с номинации отпреди 50 години, до които кореспондент на агенцията е получил достъп, показват, че кандидатурата на Набоков е предложена от видни литературоведи от университети в САЩ, Германия, някогашна Югославия и Холандия.

Въпреки това Нобеловият комитет не е разгледал тази кандидатура по същество. Шведските академици остават непоклатими в по-ранната си присъда: „Владимир Набоков: предложението е отхвърлено няколко пъти“, гласят архивни документи от 1973 г.

Година по-рано Набоков е номиниран за наградата от нобеловия лауреат от 1970-а Александър Солженицин. В писмото си от 12 април 1972 г. авторът на „Архипелаг ГУЛАГ“ посочва, че Набоков „е писател с ослепителен литературен талант, точно от вида, който наричаме гений“.

„Той достигна върха в най-тънките психологически наблюдения, в изтънчената игра на езика (при два водещи световни езика!), в брилянтната композиция, той е напълно оригинален, разпознаваем от един абзац – знак за истинска яркост и уникалност на таланта“, отбелязва Солженицин в писмото си.

Набоков е номиниран за Нобелова награда за литература през 1963, 1964, 1965, 1966, 1968, 1969, 1970, 1971, 1973 и 1974 г.

Изборът на Шведската академия от 1974 г. е един от най-спорните в историята на наградата в тази категория. Членовете на уважаваната институция дори са обвинени от местната преса в пристъп на „национализъм и провинциализъм“, а решението за присъждане на наградата на двама шведи е наречено катастрофално.

Владимир Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно дворянско семейство. За да избегне революцията от 1917 г. то бяга в Ялта, в Крим, откъдето се отправя към Берлин, но самият Набоков се записва в Тринити Колидж към Кеймбриджкия университет в Англия, където от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература.

През 1923 г. се присъединява към семейството си в Германия, издава поезия и първата си новела „Машенка“, междувременно се жени. През 1937 г. със съпругата си еврейка и сина си се мести във Франция, а през 1940-а, с напредването на германските войски в Европа, тримата се изселват в САЩ.

Същата година младият писател създава първата си англоезична творба, The Real Life of Sebastian Knight („Истинският живот на Себастиан Найт“), а от 1945-а е американски гражданин. От 1961-ва до смъртта си Набоков живее в Швейцария.

Сред най-известните му романи, освен скандално прочутия „Лолита“ (1955), са „Блед огън“ (1962) и Ada or Ardor: A Family Chronicle („Ада или страст: Семейна хроника“, 1969), които му създават име на един от значимите писатели на ХХ век.