Наистина ли хората са водени от егоизъм?

На пръв поглед светът днес изглежда като място, в което егоизмът се възнаграждава – личните интереси често се поставят пред обществените, а индивидуализмът доминира особено в западните култури. Но науката подсказва, че хората всъщност са „програмирани“ за алтруизъм.

Психологът Стив Тейлър от университета Лийдс Бекет отбелязва, че въпреки разпространените идеи за „егоистични гени“ и оцеляване чрез конкуренция, нови изследвания показват, че спонтанната доброта е нещо естествено за нас. Така нареченият „ефект на страничния наблюдател“ – според който хората не реагират в кризи, когато има други свидетели – се оказва по-скоро мит, базиран на погрешно интерпретирана история от 60-те години. Реалните данни от камери за наблюдение показват, че хората най-често се намесват, особено когато са в група.

Наградените за героизъм описват действията си като интуитивни, а не обмислени – доказателство, че алтруизмът често е автоматичен рефлекс. В ситуации като атентатите в Манчестър, Париж и на 11 септември, се наблюдават стотици прояви на саможертва и солидарност. Тейлър твърди, че хората са оцелели като вид не чрез индивидуализъм, а чрез кооперативност.

Дори бебета на възраст под 18 месеца проявяват спонтанна помощ, показват проучвания. Според д-р Чинг-Ю Хуанг, която изследва детската психология в Тайван и Великобритания, децата са естествено склонни да съчувстват и сътрудничат – дори без награда.

Алтруизмът носи и здравословни ползи. Доброволчеството се свързва с по-добро психично здраве, по-ниско кръвно налягане и дори по-нисък риск от смърт. Изследванията върху хора, дарили бъбрек на непознат, показват, че те имат по-активна амигдала – частта от мозъка, отговаряща за съпричастността.

Но Тони Милиган, философ в Кралския колеж в Лондон, предупреждава да не се стремим към недостижими морални идеали. Повечето хора са „морално посредствени“ – не сме Будите и Манделите на света, а това е напълно нормално. Вместо да се сравняваме с героични фигури, по-добре е скромно да развиваме способността си да помагаме – стъпка по стъпка.

Културата също играе роля. В колективистични общества като Тайван, грижата за другите е норма, а егоизмът – осъждан. В индивидуалистични общества като САЩ или Великобритания, личните граници и самоизразяването са по-приети. Хуанг споделя личния си опит с тази разлика и подчертава, че понякога „трябва да си женски тигър“, за да оцелееш – особено професионално.