Как да уплашиш британец? Накарай го да направи нещо, докато е трезвен

Лесно е да уплашиш един британец. Просто го помоли да направи нещо трезвен. Най-добре – да танцува. Според ново проучване всеки трети жител на Острова отказва да раздвижи бедрата си, ако преди това не си е налял малко "течна смелост".

Изследването, проведено от "Breast Cancer UK" като част от кампания за промяна на обществените нагласи към социализацията и алкохола, показва, че най-уязвими са младите хора на възраст между 18 и 24 години – близо двама от всеки петима (39%) признават, че им е нужен алкохол, за да стъпят на дансинга.

Резултатите разкриват и друго: повече от една четвърт от анкетираните вярват, че имат нужда от питие, за да се почувстват уверени при среща с нови хора. 16% признават, че използват пиенето като своеобразен "разчупващ леда" инструмент при първи срещи, а други казват, че пият, за да прикрият своята срамежливост.

"Проучванията ясно показват, че алкохолът увеличава риска от рак на гърдата, защото повишава нивата на циркулиращите хормони, включително естроген. Колкото повече пием, толкова по-висок е рискът. И въпреки сериозните последици за здравето, нашето изследване показва, че социалният натиск може да спира мнозина да предприемат превантивни действия", обяснява д-р Хана Муди, директор по научните изследвания и обществената ангажираност в организацията.

Това далеч не е първото проучване, което стига до извода, че чашката ни разкрепостява. Достатъчно е да се припомни едно изследване от 2017 г., което отново влезе в заглавията през миналия месец, след като холандско-германският екип зад него спечели сатиричната награда "Ig Nobel" за мир. Учените доказаха, че алкохолът може реално да подобри способността ни да говорим чужд език. В експеримента участвали 50 германци, наскоро изучавали холандски. Те били разделени на две групи – едни пили безалкохолна напитка, други – с нискоалкохолна. Онези, които получили алкохол, показали по-добро произношение на холандски.

И не е изненада. Алкохолът снижава задръжките, а това автоматично ни кара да се чувстваме по-смели.

Но защо именно британците така масово не могат без този "течен кураж"?

Отговорът е културен: Алкохолът е толкова дълбоко вкоренен в техния начин на живот, че пъбовете са се превърнали в национални забележителности. И все пак – бихме си помислили, че през 2025 г. обществото е еволюирало достатъчно, за да не е нужно да се търси кураж на дъното на чашата. Уви, оказва се, че все още е така.

Авторката на текста, журналистката Оливия Питър от The Independent, признава, че това важи и за нея.

"Списъкът с нещата, които предпочитам да не правя трезвена, е срамно дълъг", пише тя.

Разбира се, танците са начело на този списък.

"Не съм известна с особени ритмични умения – по-скоро с липсата на такива, което е постоянен повод за забавление на приятелите ми. Затова ми трябва малко поощрение, за да се престраша. И това автоматично прави други социални ситуации доста по-малко привлекателни без малко алкохол – излизанията „out out“, домашните партита (доколкото още съществуват) или сватбите. Загубила съм бройката на пъти, в които съм се заричала да изкарам сватба напълно трезвена, само за да се проваля още при първия танц – защото знам какво предстои", пише тя.

Увереността също играе роля. Мисълта да говори с далечни роднини или с хора, които не се е виждала от училище или университета, без капка алкохол, направо я ужасява.

"И освен това просто би било скучно – хората винаги са ми много по-интересни след две чаши совиньон блан", признава тя.

Проблемът се задълбочава от бедния избор на безалкохолни напитки на сватби – обикновено има шампанско или вода, и добре знае кое предпочита.

После идват срещите. Оливия многократно е опитвала – и се е проваляла – да ходи на срещи трезвена. Обективно погледнато, ползите са много: мисълта е по-ясна, решенията – по-лесни, и не се бърка привличането с пиянска еуфория

„Знам всичко това. И все пак не мога да се накарам да го направя. Обикновено една чаша вино е достатъчна, за да притъпи нервността преди среща, но ефектът върху самочувствието е огромен“, допълва още Питър.

И въпреки това, тя признава, че не обича пиенето особено. След 30-тия си рожден ден миналата година, махмурлуците са станали далеч по-тежки. Няколко чаши вино са достатъчни, за да съсипят не само физическото ѝ състояние, но и психическото.

„Не че някога съм се чувствала притисната от околните да пия – напротив. Имам доста трезви приятели или такива, които просто искат да намалят алкохола. Днес, когато някой каже, че не пие на дадено събитие, реакцията по-често е „браво“ вместо повдигнати вежди“, подчертава тя.

И все пак импулсът остава: „Никой не ме спира да правя всички тези неща трезвена, освен самата аз. И все пак всеки път посягам към чашата.“

Тя все пак се опитва да промени този навик. Успяла е да мине няколко сватби, в които е спряла с пиенето след официалната част, и дори – макар и неохотно – да издържи на кафе среща, без капка алкохол. Най-голямото предизвикателство било миналия уикенд: парти с приятели, където тя твърдо и многократно заявила в груповия чат, че ще бъде трезвена.

"Приятелите ми кимаха и въртяха очи", разказва тя.

Но щом пристигнала и видяла познатите лица и танцуващите хора, почувствала прилив на напрежение.

След броени минути се обърнала към приятелката си с думите: "Може ли една бира?"

"Бебешки стъпки, предполагам", завършва Оливия Питър.