Чарли Шийн след алкохола и наркотиците: Чудо е, че съм жив

На 3 септември Чарли Шийн навършва 60 години — юбилей, за който самият той признава, че не е бил сигурен дали някога ще доживее.

„Имам повече дни зад гърба си, отколкото пред себе си — и това е окей. Но се чувствам доста добре! Повечето мъже на моята възраст имат проблеми с кръста или коленете. Аз някак си се разминах с това“, казва актьорът пред People след фотосесия на плажа в Малибу, недалеч от мястото, където е израснал. 

Бившият бейзболен питчър от гимназията признава, че се поддържа с гребен тренажор и се старае да се храни здравословно. Или поне „през повечето време“.

„Само рамото ми е проблемно и понякога ми се налага да вземам ибупрофен“, добавя той.

За човек, който в 40-те си години потъна в бездната на зависимостите, преживя безброй таблоидни скандали и два публични и грозни развода, животът днес изглежда забележително спокоен. Шийн обяснява това с факта, че вече е осем години трезвен.

Сега вместо купони с кокаин и проститутки, той предпочита да се вижда с приятели на кафе, да посещава родителите си и — поне до неотдавна — да довършва дебютните си мемоари "The Book of Sheen", както и документалния филм на Netflix, който ще се състои от две части - "aka Charlie Sheen".

„Не става дума за това да изчистя името си или да поправя всички грешки от миналото“, казва Шийн за двете си нови начинания, които излизат почти едновременно — съвпадение, по негови думи.

„През по-голямата част от 50-те си години се извинявах на хората, които съм наранил. Не исках да пиша и като жертва. Не съм бил — и поемам отговорност за всичко, което съм направил. Просто най-накрая разказвам историите така, както всъщност са се случили. Историите, които си спомням, де“, добавя той шеговито.

Мемоарът му започва от самото начало на живота му — с детството, когато заедно с тримата си братя и сестри често придружавали баща им Мартин Шийн на снимачните площадки. Сред най-силните му спомени е престоят във Филипините, докато Мартин снима „Apocalypse Now“.

След гимназията Чарли решава да тръгне по стъпките на баща си и брат си, влизайки в „семейния бизнес“. Малка роля във „Ferris Bueller's Day Off“ („Почивният ден на Ферис Бюлър“) от 1986 г., а после и големите участия в „Platoon“ и „Wall Street“ го изстрелват към суперзвездата за броени години. Но с успеха идват и добре познатите изкушения на славата: алкохол, лесен достъп до кокаин, бързи коли и безкрайни партита.

Днес актьорът признава, че много от ранните му веселби са били подхранвани от страха, че славата и парите са временни.

„Винаги имаше този глас на съмнение, че всичко ще свърши съвсем скоро. Така че — наслаждавай се колкото можеш повече“, разказва той.

В документалния филм неговият колега от „Двама мъже и половина“ Джон Крайър отбелязва, че е имал усещането, че Шийн никога не е вярвал, че заслужава успеха си.

„Това беше доста проницателно“, коментира Шийн и добавя, че лично е помолил всички участници във филма да се включат — включително Крайър, бившия си продуцент Чък Лори, двете си бивши съпруги Дениз Ричардс и Брук Мюлер, както и бившия си дилър на наркотици Марко.

Уви, с нарастващия успех растяла и любовта му към алкохола и наркотиците. Когато опитал крек за първи път, веднага бил пристрастен. Преминава през няколко рехабилитации и днес смята за чудо, че е преживял само една свръхдоза и един наистина близък сблъсък със смъртта.

„На партитата ми винаги имаше правила. Оставете преценките си на вратата. Без болка в спалнята. И никой не може да умре. Добри правила бяха“, спомня си той.

Най-тежкото падение идва през март 2011 г., когато е уволнен от хитовия сериал „Двама мъже и половина“. Скоро след това дава злополучното си интервю за 20/20, където заявява, че има „кръв на тигър“. В мемоарите си обяснява, че освен наркотиците, тогава е бил пристрастен и към тестостеронов крем, който го превърнал в „разярена откачалка“.

През 2017 г. Шийн най-накрая успява да се изчисти завинаги — и твърди, че трябва да си готов за трезвеността, за да я постигнеш.

„Трябва да го поискаш“, казва той.

В неговия случай това означавало да реши, че иска да бъде баща, на когото децата му могат да разчитат. Той не е отпивал алкохол оттогава.

„Държа си в главата списък с най-лошите, най-срамните неща, които съм правил. Ако някога ми се допие, просто се връщам към тях в ума си“, категоричен е той.

С наркотиците скъсва дори по-рано от алкохола и днес е категоричен, че няма интерес да се връща: „Дали е истина или не, не знам — но предпочитам да вярвам, че следващата доза би ме убила.“

Макар да e оправил отношенията си с почти всички от миналото си, най-трудното за него остава прошката към самия себе си.

„Прошката е процес в развитие. Понякога ме връхлитат това, което наричам „трепети на срама“ — моменти, когато ме заливат спомени за ужасните ми избори и последствията от тях. Случва се все по-рядко, което сигурно значи, че има напредък. Интересното е, че повечето хора, на които съм се извинявал, ми казваха: „Всичко е наред, човече. Но надяваме се, че си простил и на себе си“, признава той.

А какво предстои?

Шийн признава, че би искал отново да се върне към актьорството, но вече не гони агресивно нищо.

„Не наричам това завръщане“, казва той за новото си появяване в светлината на прожекторите.

Мемоарите "The Book of Sheen" излизат на 9 септември, а документалната поредица "aka Charlie Sheen" стартира на 10 септември в Netflix.