Как да скъсаме с вече НЕлюбимия?

Лесно е да се започнат взаимоотношения, но да се приключат съществуващите, е много трудно. Раздялата с любимия, по-точно с вече НЕлюбимия, не е от приятните неща. Трудно е да се каже истината в очите, затова в ход влизат жестоки методи. Сродни със садизма. Защо да се разстройвате за сетен път, след като във вашето сърце всичко е умряло? Такива са правилата на играта, чието име е Любов. Със съвети за запознанства и свалки са изписани стотици книги, за раздялата – почти нищо. И хората се опитват да открият информация в интернет.
Ето какви начини за разрив се обсъждат във форуми и блогове.

1. Дългата игра

Такъв начин за раздяла предпочитат тези, които дълго време (от няколко седмици до няколко месеца) се боят или не се решават да кажат на половинката, че между тях всичко е приключило.
Мнението на психолога: Това е най-неприятният начин за раздяла от всички възможни: той нито с крачка не приближава към разрива и носи само страдания.

2. Внезапният

Пълна противоположност на първия. На единия от партньорите му се струва, че отношенията им никога не са били толкова прекрасни, както сега, и точно в този момент вторият партньор внезапно обявява раздялата. Внезапен обаче е разривът само за изоставения – инициаторът отдавна е обмислил всичко.
Мнението на психолога: Такъв край е много болезнен – от абсолютното щастие изоставеният попада в абсолютна мъка, без да разбира каква е причината за разрива – всичко е вървяло толкова добре!

3. Изчезването

Няма нищо по-мъчително от пълната неизвестност, а точно на нея обричат бившите си партньори привържениците на такъв начин за раздяла с отминалата любов. Няма писма, няма телефонни позвънявания, няма SMS-и – захвърлената страна не получава нищо, което би могло да обясни причината за разрива. Някои дори стигат по-далече – сменят си номера на телефона, не отговарят на писма, дори се преместват на друг адрес. Този начин е най-лесен за инициатора, тъй като не му се налага да обяснява нищо, но е най-мъчителен за изоставения.
Мнението на психолога: Хората, чиито отношения са приключили по този начин, са склонни да преживеят силна психическа травма.

4. Електронният

Много бързо искат раздяла, причината за разрива също трябва да се обясни, но не им достига смелост да звъннат или да се срещнат очи в очи с „бившата половинка”. Какво остава? Само техническият прогрес във вид на интернет и мобилни телефони. Изпращането на SMS или на имейл с думите „Прости ми, трябва да се разделим”, „Не те обичам”, „Нека останем приятели” е психологически по-лесно, отколкото да се решат на откровен разговор. Освен това виртуалността дава още едно предимство – възможността да се скрие истинската причина. Такъв начин е страшен удар по самолюбието на изоставения – нима не е достоен за две прости думи, казани при среща?
Мнението на психолога: Такива начини на раздяла може бързо и безболезнено да поставят точка на някогашна голяма любов. Свършил си си работата и си запратил любимия в „черния списък”. Всичко е просто. Не е нужно нищо да измисляш, да се тревожиш, да изникват спомени… Но когато човек приключва с SMS или имейл, той просто не е сигурен в това, че раздялата е твърдо и окончателно решение.

5. Мрежовият

Този начин също има пряко отношение към интернет, но основната му разлика с предишните е, че разривът се оповестява на всички, които са във френд листата, като по този начин личната трагедия става обществено достояние. А сред коментарите на хвалбата на автора, че вече е свободен като вятър, може се срещнат както съчувствие, така и язвителни реплики.
Мнението на психолога: Ужас! Представете си какво му е на изоставения човек, който влиза в социалната мрежа: към сърдечната болка се добавят срам, унижение, усещане за публично бичуване и показване на „мръсно бельо”.

6. Автоматичният отговор

На телефонния секретар на изоставения се оставя съобщение за раздялата – това може би е дори по-лошо от „електронния” начин. Инициаторът на разрива, от една страна, успокоява съвестта си, а от друга – не дава възможност на изоставения да задава въпроси и да чуе техните отговори.
Мнението на психолога: Понеже не сте дали възможност на партньора си да задава въпроси, гответе се за неприятна среща с него и изясняване на отношенията.

7. Родителският

Майките, разбира се, винаги желаят доброто на своите деца, но много от тях стигат толкова далече в желанието си да облагодетелстват своето чедо, че започват активно да се месят в личния му живот. Ако откровеността между родителя и детето е такава, че порасналото детенце започва да се жалва от своята половинка на мъдрата си майка, не е трудно да се направи извод: раздялата е близо, просто трябва да се ускори – за благото на детето, разбира се. И тук може да се очаква всичко.
Мнението на психолога: Този, който по такъв начин се опитва да прекъсне отношения, изпитва минимум досада, че личният му живот доста подробно се обсъжда на семейния съвет.

8. Приятелският

По аналогия с родителите, в отношенията може „изящно” да се намесят приятели. Ако инициаторът на разрива не може да се реши сам, то най-голямата подлост, на която е способен, е да се раздели с бившата половинка с помощта на близък приятел. Впрочем участието на приятели в толкова деликатен момент не означава, че раздялата ще стане приятелска (в смисъл запазване на приятелски отношения с бившия или бившата).
Мнението на психолога: Действително, защо да се напрягате, като можете да помолите приятел или приятелка. Нека той или тя се срещне с бившата ви изгора и да се обяснява. По-лесно е, разбира се! Най-много да се лишите и от приятеля/приятелката.

9. Празничният

Хората отдават голямо значение на празници, дати, събития. И за да не бъде „развален празникът”, съобщението за разрив се пази до момента, в който щастливият виновник за тържеството, получил всички подаръци, поздравления и прекрасно настроение, изпраща гостите и остава насаме с този, когото наивно продължава да смята за своя половинка.
Мнението на психолога: Болката от загубата ще бъде още по-силна на фона на отминалата радост.

Може би просто трябва да се срещнете?

Това е най-правилният начин за раздяла с любимия, но и най-болезненият. Както и да се готвите за него, ситуацията често не се развива по план. Вместо да рони сълзи, бившият партньор проявява злост. Вместо злост, се появяват сълзи…

Дори разговорът по телефона не е панацея. Едни го смятат за почти идеален, други – за върховно неуважение. Във всеки случай за такъв разговор е необходима подготовка. Той може да отнеме десет минути или час. Такива разговори носят болка.

Мнението на психолога: Опитайте, колкото и да е трудно, да проявите елементарно уважение към човека, с когото сте делили радост и тъга. Изберете начин за раздяла, в който и двамата да изглеждате достойно. Иначе съвестта ще ви мъчи, докато сте живи.

Източник: Комсомолская правда