Защо получаваме стрес на работа?

На стреса са подвластни всички - от бебета до пенсионери. Всеки попада в лапите му. Самият живот е низ от нови етапи, срещи, препятствия, предизвикателства, с които трябва да се справим, защото са на пътя ни и въпреки тях трябва да продължим напред.

Две-три-годишните малчугани изпитват първите коварни удари на стреса, когато трябва да се отделят от уютната и сигурна домашна обстновка и да тръгнат на ясла и детска градина. Следва напрежението на първолаците, които се изправят пред планина от букви, цифри, часове, междучасия, уроци и домашни. Седмокласниците пък кършат ръце от притеснение пред матурите и така нататък.

Доказано е, че дори приятните събития като абитуриентски бал, сватба и пътешествие предизвиква стресови симптоми. Заровени в клишето на напрежениетона работещите хора забравяме, че дори пенсионерите се стресират - младите, току-що излюпени страдат като изгубени души и незнаят какъв живот да поемат, а по-възрастните също имат много тегуби - смърт на партньор, децата им се развеждат, болести или от най-ежедневни неща - като недостатъчни финанси за посрещане на личните си нужди.

Многобройни изследвания, проведени от специалисти в тази област показват, че стресът слабо вирее в младежка среда. Именно младата възраст се характеризира като най-възприемчива към стресовообразуващите фактори. Въпреки това се счита, че много млади хора между 24 и 35 години старадат от различни заболявания, причинени от стрес. Психотерапевти и психолози казват, че постоянната им клиентела са студенти и безработни между 17 и 23 години.

Като едни от най-честите проблеми се посочват: отношенията между деца и бащи; със съученици и приятели; професионалният стрес, социално-ролевото самоопределянае, недоволството от учебната или професионалната дейност.

В работата стресът идва заради: нормативи и квоти; съкратени срокове за изпълнение на задачите; постепенно увеличаване на производственета норма при непроменена заплата; изисквания за скорост на изпълнението; съревнованието и конкуренцията; рискове за собствения живот; неблагоприятни условия на труд; използване на оборудване и машини; рискове за живота на други хора; изисквания за издържливост, проява на инициатива и точност; ограничение на свободата; работа извън офиса; делови срещи; детайлизиране на активността.

Въз основа на това специалистите са определели някои от най-стресовите професии – спасители и пожарникари, директори, полицаи, шофьори на такси, полицаи-регулиращи движението по пътищата, хирурзи, пилоти на самолети.

Останалото прочетете в Az-jenata.bg