Смъртните грехове на лидерството

Да бъдеш лидер, не е просто шанс, талант или наследство, а голямо предизвикателство. Да бъдеш добър лидер, е почти мисия невъзможна. Винаги ще има недоволни служители, разгневени клиенти и т.н. Но опитът да бъдеш справедлив и мъдър, пак си заслужава.

В този ред на мисли има няколко неща, които е лудост да пренебрегвате, ако сте на лидерска позиция, защото биха могли да обрекат бизнеса ви на провал. Ето и кои са „смъртните грехове" на мениджъра:

1. Липсата на самоувереност на служителите е професионално (а и не само) самоубийство

Самоувереността е жизнената сила на успеха. Когато хората си вярват, те са смели, опитват нови неща, излъчват положителна енергия и са готови да работят в екип и да си сътрудничат с колегите, вместо тайно да ги саботират.

Липсата на самочувствие от своя страна ще ви направи страхливи, мнителни и негативни към света и околните.

За съжаление много от лидерите игнорират тази черта на характера на своите подчинени. Може би смятат, че не е тяхна работа да внушат увереност у служителите си и грешат. Добрият лидер мотивира подчинените си, поощрява ги, делегира решения, което ги прави по-отговорни и част от един колектив.

Когато вашият работник се справи със задачата, покажете му, че сте го оценили. Така ще развиете не само неговата креативност и отговорност, а и лоялността му към вас. Защото всеки обича да бъде ценен и понякога (но само понякога) добрата дума струва повече дори от паричен бонус!

2. Отнемане на гласа

Многознайковците са не само досадни, но и опасни. Ако лидерът е такъв, то тежко й на компанията. Този тип мениджъри просто не млъкват и според тях са компетентни във всичко, но само според тях.

Често на срещи останалите участници не могат дори да си отворят устата. А в случай, че все пак успеят, гласът им остава нечут. Подобно авторитарно управление е пагубно за фирмата, защото тя не се развива, нито дейността ѝ се подобрява. За бъдещето на една компания е важен всеки глас. Добрите идеи могат да изскочат отвсякъде.

3. С лицемерие и фалш не се трупа авторитет

Трудно е да заблудите някого с фалшива усмивка. А нейният притежател няма да ви направи добро впечатление. Ако ви е шеф, не само че няма да го харесвате, но и не бихте го уважавали и следвали. Хората неслучайно общуват с тези, които са им приятни. И наричат приятели тези, лишени от лицемерие. А ако трябва да работите с такъв човек 40 часа седмично?

Лидерът не може да си позволи да бъде фалшив. Не и ако иска да има последователи, които да са и негови съюзници. Често дистанцията между шефове и подчинени е голяма, но по-добре да има дистанция, отколкото лицемерие.

Служителите биха харесали своя бос, защото ще виждат човека зад маската. Ако маските са много, то всички в офиса ще станат актьори в маскарада, което не е от полза за компанията.

Останалото прочетете в Tialoto.bg