Ангелско пеене и дяволско свирене

Oт: Видка Атанасова

Да си призная честно, разочарована съм от концерта. С риск да засегна 4-те хиляди души (а може би и повече), препълнили зала 1 на НДК, ще споделя впечатленията си от снощното шоу.

Първо трябва да кажа, че не съм от запалените почитатели на Blackmore’s Night. Преди години ги харесвах много, но не бях слушала албумите им от 2006 година (The Village Lanterne и Winter Carols), които представиха на концерта и отидох именно за да ги чуя, и то на живо. Очакванията ми обаче бяха различни.

По време на концерта едва се сдържах да не заспя. Признавам - звукът, осветлението, декорите, костюмите ефектите, музикантите - бяха на ниво. Никакви издънки. Но очевидно това не е достатъчно, за да задоволи моите очаквания. Имаше нещо, което не им достигаше, за да оставят незабравими спомени в съзнанието ми. Нещо липсваше в това иначе така виртуозно шоу. Какво, не знам. Може би фактът, че музикантите не се раздадоха кой знае колко пред 4000 души народ – нещо недопустимо, според мен.

Слабото и приспивно гласче на Кенди по никакъв начин не може да се впише в изпълнение на хитове като Soldier of Fortune и Child in Time. А именно тези хитове най-много разпениха и въодушевиха публиката. Макар и да звучаха странно и нелепо с женски вокал, хората се радваха да ги чуят и пееха с цяло гърло.

Е, на всички ни стана ясно, че гласът на Кенди Найт не е достатъчно силен и е крайно неподходящ за такива изпълнения. Но, няма как да отрека - прекрасен и нежен - идеален за изпълнение на приспивни пени (люлчени май се наричаха). Чист и ясен глас, прекрасно звучащ и без никакъв съпровод, опияняващ, хипнотичен глас.

Но у публиката се усещаше една лека съпротива. Питам се винаги и навсякъде ли има такава съпротива у слушателите на Blackmore's Night? Или само в България? Очакванията са очевидно за рок и китари и, получавайки единствено ренесансовата музика, публиката някак не изглеждаше удовлетворена след края на концерта.

И още нещо. Заради Ричи Блекмор ли отиват хората на концерта, или заради качествено различната музика („лигнята“, както се изрази един мой приятел, страстен почитател на Ричи), която прави в последните 10 години? Чии са тези фенове? На групата, или на китариста? На формацията, чиито композиции комбинират елементи от етно музика, Ренесанс, ню ейдж, фолк и рокендрол? Или на гениалния, легендарния, неповторимия, феноменалния, виртуозния Ричи Блекмор?

Е, все така добър си е. Все такъв специфичен звук вади от китарата си. Неповторимият, винаги разпознаваемият звук от китарата на Ричи. Пищящата китара на Ричи. И снощи пищя, макар и не колкото очакваха и искаха почитателите.

Ричи сигурно има своите си причини да не иска да свири рок и парчета на Deep Purple и Rainbow. Освен това, ясно е, с Blackmore's Night той прави качествено различна музика. Но защо така категорично отказваше да даде на публиката това, което искаше, това, за което ревеше, не разбрах.

Постепенно започва да ми се струва, че да, именно заради него бяха дошли хората, именно него искаха да чуят и именно заради него е така популярна новата му формация. Не казвам, че е лоша групата, дори напротив. Всички в нея са виртуозни музиканти. Групата е много популярна и има хиляди фенове по света.

Може би тук е моментът да изброя хитовете, които прозвучаха в зала 1 на НДК: Play, Minstrel, Play, World of Stone, Under a Violet Moon, Home Again; също инструменталните Durch den Wald zum Bach Haus и Minstrel Hall. Чухме също прекрасно изпълнените Diamonds and Rust на Джоан Бейз, Ariel на Rainbow и St. Teresa на Джоан Осбърн.

Но повечето хора снощи искаха жици, искаха рок! Получиха си го, макар и с нежелание от страна на Ричи, след края на концерта. На бисовете. Феновете искаха да чуят Smoke on the Water и Black Night – Ричи им даде каквото искаха, а мощният рев на публиката заглуши тихото пеене на Кенди.

Тихо и спокойно седящо концертче (е, на бисовете хората скочиха на крака, все пак). Кенди – като горска нимфа, със зелената си ренесансова рокля, идеално вписваща се в декора на спящ град и палмите в саксии на сцената. Словоохотлива и смееща се, Кенди не спря да бърбори между парчетата. И Ричи – с чизми, с електрическата си и акустичната си китари. И с факта, че дума не обели.

Така. Накрая искам да спомена, че от всичките осем души, с които бях на концерта, нито един не беше очарован, доволен или впечатлен от представянето на групата и очакванията на нито един от нас не бяха задоволени. И да вметна, че единствено аз от осмината останах до края на шоуто.

Макар и повечето възгласи и коментари, които дочух, също да бяха негативни, имаше и доволни от концерта хора. Все пак това са върли фенове на Ричи и формацията му, които, съдейки по себе си, биха се радвали и на провал.

Но концертът не беше провал. Кенди пя като ангел. Ричи свири като дявол. И всички останали:

Басистът Барън Сейнт Джеймс, за когото снощната изява бе сценичен дебют с Blackmore's Night.

Барабанистът Скуайър Малкълм (свирил с The Toy Dolls в зората на кариерата им).

Беквокалистките – сестрите Маделин и Нанси Познър с мощните си гласове и незабравимо изпълнение на Child in Time.

Ииии, моят фаворит: клавиристът Бард Дейвид! Виртуозен. Железен. Перфектен. И превъзходен певец, на всичкото отгоре! Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.