Днес Кирил Маричков щеше да бъде на 80 г.: Докато има щурци, има надежда

На днешния 30 октомври големият музикант Кирил Маричков трябваше да навърши 80 години. Обичаният щурец обаче ни напусна на 11 октомври след трагичен инцидент при падане от сцената. След консултация със семейството на Маричков, колегите му решиха да посветят концерта, на който той трябваше да празнува рождения си ден, да бъде в негова памет.

"Обичам щурците. Докато има щурци, има надежда, че светът съществува“, казва Кирил Маричков през 1991 г. Четвърт век по-рано той създава една от най-влиятелните рок групи в България – "Щурците", на която е фронтмен, басист, певец и основен композитор.

Още от малък свири на пиано, кларинет, бас и китара. Като своя житейска грешка отчита факта, че учи във Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС), вместо в консерваторията. Но музиката все пак побеждава.

Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалната сцена са като басист в първата рок група у нас „Бъндараците“,  в началото на 60-те години на 20-и век. Когато през 1967 г. групата се разпада, той създава „Щурците“. Членове на новосъздадената група са Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“, Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“. Името на групата е избрано след конкурс в радиопредаване, като самият Маричков признава, че е карал негови приятели да звънят в БНР и да предлагат точно това име на групата.

„Щурците“ съществува активно 30 години и има 12 издадени албума и безброй турнета. В своята дискография Кирил Маричков има три издадени солови албума – „Зодия щурец“ (1997), „Искам да кажа“ (2002) и „75“ (2019).

Кирил Маричков е автор на повече от 150 песни. В списъка на създадените от него хитове са „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“ . На въпроса дали сега младите хора идват при него да искат съветите му, той отговаря: „Да, питат ме как се правят хитове. А аз им казвам: „Ей, Боже, не знам!“. Никога предварително не знам коя песен ще стане хит и коя – не“.

Маричков се изявява и като филмов композитор – във филмите „Вчера“ (песента „Клетва“), „Адио, Рио“, „Индиански игри“, „Вампири-таласъми“, „Дунав мост“ (песента „Моят свят“). Автор е на музиката към 14 български филма.

Не остава чужд и на политиката. Депутат е в седмото Велико народно събрание. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

На въпроса „Когато се смени времето, за кратко заменихте китарата с политиката, станахте депутат във Великото народно събрание“, Маричков отговаря: „Не, не съм я сменил. Просто реших, че това е мое задължение, когато в цяла Източна Европа падаше комунизмът и хората на изкуството помагаха за това. Ала, в първия момент, в който можех да се отърва, го направих. Напуснах“. На въпрос „Съгласен ли сте с идеята партиите да се обединят в името на обща кауза?“, казва „Абсолютно. Не точно да се обединят, по-скоро, да има съгласие между тях по няколко национални приоритета. Има национални каузи, които трябва да седят много по-високо от партийните различия и боричкания“.

През 1992 г. Кирил Маричков, заедно с басиста на група „Тангра“ – Константин Марков, основават и рок радио „Тангра“.

През 2013 г. Кирил Маричков („Щурците“), Иван Лечев (ФСБ), Дони, Славчо Николов („Б.Т.Р.“) и Венко Поромански („Те“)“ създават група „Фондацията“. Изпълняват песни на собствените си формации, като в репертоара им са над 20 емблематичните парчета.

„На Дони му хрумна идеята, след като проектът „Бийтълс“ се оказва успешен (в проекта участват Дони, Коцето Калки, Славчо Николов и Венко Поромански). Обаждат ми се със Славчо, обясняват ми и се съгласих. Само че им казах: „Щом сме от три групи, дайте и да вземем и от ФСБ“. А те се засмяха: „Иван Лечев вече се присъедини“. Нарекохме групата „Фондацията“, пак по идея на Дони, защото това е фондация за изкуство – не за други неща, а за песни, които ние раздаваме на хората“, разказва Кирил Маричков.

Първият голям концерт на „Фондацията“ е на 2 април 2014 г. в зала 1 на НДК. „Интересно е, че когато нещо се случва, ти го преживяваш по един начин, а когато погледнеш в миналото – то вече ти изглежда по друг. Много е хубаво, че човек си спомня най-вече хубавите неща от миналото. И дори те да не са били толкова приятни, той си ги спомня с носталгия. Да речем казармата – да, отвратително беше, но сега, като се сетя, голям смях пада… Иначе си някакъв мизантроп и само викаш „Ууу“. Та и с „Щурците“ е така – да, спираха концертите ни, биеха публиката ни, какви ли не неща са ни се случвали, но аз си спомням веселите и смешните. Например преди концерт ни посрещаха комсомолски активисти – нали после трябваше да докладват – пристъпваха, покашляха се: „Хм, ще свирим ли, ще свирим ли?“. И аз отговарях: „Ами, някои ще свирим, други ще записваме в тефтерчето“. Имаха и дежурен лаф по повод дългите коси: „Абе, човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте!?“. Глупава смешка. Един ден обаче, някъде през 1979-1980 г., трима от нас бяхме с бради и мустаци и поредният комсомолец май се обърка и каза: „Абе, с тези бради и мустаци човек не може да ви разбере мъже ли сте, жени ли сте?“. Не издържах и го попитах: „Защо, жена Ви има ли мустаци? Заради това изречение ни спряха концерта. Тогава никак не беше весело, но сега точно това си спомням“, разказва Кирил Маричков.

Кирил Маричков е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен) през 2010 г., на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в раздел „Музика“, съвместно с група „Щурците“ (2017). През 2020 г. получава „Икар“ за изключителен принос към музиката от Гилдията на музикалните артисти.

На 31 януари 2020 г. Кирил Маричков получава най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ (първа степен) – за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. „Човек излиза на сцената, ако има да каже нещо много важно. Това ме е водило през годините – да казвам на хората нещо, да ги гледам в очите от сцената и да им казвам неща, които са важни за тях“, казва Маричков по време на награждаването.

На 10 май 2023 г. официално е представена автобиографичната книга на Кирил Маричков – „На прага на времето“. С нея авторът отбеляза и 55 години от основаването на „Щурците“. Книгата представя подробно житейския и творчески път на музиканта – от детството му до на най-силния период в историята на „Щурците“ – 80-те години на 20-и век.

На 8 септември 2024 г., "Фондацията" и оркестърът на Държавната опера в Пловдив закриват 40-ото издание на празниците на изкуствата „Аполония“. Маричков посочва, че този концерт е специален за него, защото е първата му изява след боледуване, което го свалило от сцената за пет месеца. В края на концерта Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондация „Аполония“, му връчва статуетка – знака на „Аполония“, с който награждават изпълнители, участвали през 40-те години на фестивала. (Материал на БТА)