Ицо Хазарта: Всички артисти са се провалили в политиката!

Остава седмица до 13 май, когато култовата банда Ъпсурт ще излезе на сцената на "Арена Армеец". Хиляди фенове ще пеят римите, които се превърнаха в знакови през последните 20 години. Ще настане "време е за хип-хоп в дъбови бъчви!", ще чуем всичките им хитове през годините.

Ицо Хазарта, Бат Венци и Буч вече 20 години творят – имат пет албума в дискографията си и всяко парче се превръща в хит. И за разлика от своите колеги издават песни, когато имат нещо да кажат. Не защото трябва да запишат поне едно парче годишно.

"Хубавите песни се правят с вдъхновение, а то е като жените – идва и си отива, когато си поиска. Когато преди доста години започнахме да правим рап, имаше голямо количество песни и изпълнители, които звучаха и изглеждаха еднакво. Нашата цел беше да правим нещо, което да е оригинално и да ни харесва, и тя не се е променила и до днес", казва Ицо в интервю за сп. Story.

Определят ги като "Класиците на българския рап", но дали харесват тази роля?

"В България има много рап изпълнители и ние сме просто едни от тях. Това, че има доста хора, които харесват единствено Ъпсурт измежду всички други в този стил, е нещо, което няма как да не ни радва", допълва Хазарта.

Част от техните колеги станаха част от политиката. А злободневните теми винаги са били част от тяхното творчество.

"Политиката е много важна и трудна професия. Музикантите и артистите, които се опитват да участват в българската политика претърпяват провал – без нито едно изключение", смятат тримата.

И допълват, че те са оцелели на сцената само по една причина – песните.

С типичната си ирония казват, че "няма по-добра критика от тази на "колега" от рап сферата, който се е провалил".

"Най-комичното е, че доста от провалилите се живеят в собствен свят и се изказват като експерти за неща, до които всъщност никога не са се докосвали. Това има и своите добри страни, понеже психиатрите не бива да остават без работа. Що се отнася до новите рапъри – има между тях такива с изключителен потенциал", завършва Ицо.