Едва 15% от търговските обекти плащат музикални права

Приходите, генерирани от публично изпълнение и излъчване, са много важна част от финансовия микс на съвременната звукозаписна индустрия, сподели на среща с медии директорът на отдел "Лицензиране и правни политики" в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) Лаури Рехард.

Той беше в България по повод Конференцията за бъдещето на интелектуалната собственост, която се проведе в НДК. По думите му дружествата в България са успяли да обхванат много малка част от пазара на публично изпълнение на музика (хотели, ресторанти, клубове, молове, магазини, фитнес центрове) и от това страдат всички, които творят и инвестират в музика.

По данни на ПРОФОН в България едва 15% от търговските обекти, които ползват музика за озвучаване, плащат към собствениците на музикални права. Това лишава артистите и продуцентите от един от най-важните им приходи.

Рехард опроверга масовото схващане, че плащайки абонамента си към кабелния оператор, собственикът на един хотел покрива автоматично и правата за музиката, излъчвана в пакета от тв програми. Същото правило важи и когато става дума за радио станциите, осигуряващи саундтрака на доброто прекарване на клиентите в спа центрове, ресторанти, кафенета, фризьорски салони и т.н.

Има редица изследвания, които доказват, че правилната селекция на песни и музикални жанрове може да промени поведението на потребителите и да влияе благотворно на бизнеса.

"Музиката създава различен емоционален контекст и кара хората да се чувстват по определен начин, да купуват определени продукти и да прекарват по-дълго време на едно или друго място", обяснява Рехард.

От началото на 2019 г. българските общини ще проверяват търговските обекти за уредени музикални права. След две годишно забавяне и под заплахата от санкция от Европейската комисия в размер на 19 000 евро на ден страната ни окончателно имплементира Европейската директива за колективното управление на права. В съответствие с принципите, заложени в нея, в Закона за авторското право и сродните му права се въведоха осъвременени текстове касаещи функционирането на организациите за колективно управление на права.

Новост в Закона, с която се цели засилване на ефективността на контрола в областта на ползването на музика на публични места, е въведената децентрализация на контролните функции. Освен длъжностните лица от Министерство на културата, общините ще контролират лицензирането на музика в търговските обекти по места. Промяната ще заработи девет месеца след обнародването на закона, което означава, че от началото на следващата година общините реално ще започнат да изпълняват новите си правомощия.

Експертът сподели и кой е един от най-важните казуси на творческите индустриии в дигитална среда. Наричат проблема "разлика в стойността". Той отразява значителното разминаване в приходите, които някои онлайн платформи генерират, и възнагражденията, които изплащат към създателите на музика.

На въпроса "Защо YouTube трябва да плащат за лицензирана музика?", Рехард отговори: "Коректно  и справедливо е всички активни дигитални платформи, без значение дали съдържанието в тях е качено от индивидуални потребители или не, да лицензират предварително правата, които ползват. YouTube се превърнаха в един от най-големите разпространители на музикално съдържание, който отдавна не е просто посредник между потребителите. В момента отговорността им за съдържанието, което разпространяват е минимална, заради определени текстове в европейското законодателство. Това им създава комфорта да качват или да позволяват качването на музика върху платформата им, без предварително да я лицензират, както правят Spotify, Apple Music, Amazon, Deezer и всички други услуги за аудио стрийминг. В момента се борим да променим това и да създадем едни и същи правила за всички и нормална конкурентна среда".

По отношение на тенденциите в музикалната индустрия, Рехард потвърди прогнозите, че физически носители като компактдиска са на път да останат в историята, но пък в същото време растат продажбите на винили.