Спагети с джаз болонезе! Или колко си специален, когато е трудно

Група весели италианци обикалят света и доказват, че джазът може да върви със спагети, макар че в подобна ситуация джазът е доста поиталианчен, а спагетите зависят от това какво има в хладилника на домакините. Важното е обаче нещата да се правят с любов и да има добро настроение – на сцената и сред публиката, и всички заедно да припяват незабравимите шлагери на Лучано Павароти, Доменико Модуньо, Мина, Адриано Челентано, Алфредо Бонгусто, Фред Бускалионе...

По време на гостуването си в Банско – за 20-ото юбилейно издание на джаз фестивала, музикантите от "Спагети суинг бенд" дадоха единственото си интервю за Dnes.bg, отговаряйки на въпросите на Даниел Димитров.

В "Спагети суинг бенд" са чаровните вокалистки Елизабета Дапарджине и Линда Папацоло, Луиджи Сидеро – клавишни/пиано, Рикардо Пайо – единственият бабаранист, който използва спагети вместо палки, и Маурицио Сичилиано – усмихнатият шеф готвач, на "ти" с пеенето и акробатиката.

На сцената готвите и пеете едновременно. Някога случвало ли се е да ви загори манджата?

Маурицио: Не, не ми се е случвало. Но най-често искам да изгоря самия барабанист.

С готвенето е ясно, а какво става ако „загори“ музиката, ако нещата на сцената не се получат?

Маурицио: Много е важен опитът. Затова досега не сме имало подобни проблеми.

Елизабета: Това никога не се случва, защото ние сме като едно семейство.

Линда: Ние се усещаме един друг и знаем какво да правим във всяка ситуация.

Казвате, че основната подправка на вашата музика е любовта. Но какви са другите подправки. Едва ли я карате само на любов...

Маурицио: Много важно е качеството. За перфектното ястие трябват добри спагети, добро олио и малко сол.

Елизабета: Относно музиката – там трябва да има приятелство. Музиката ни е вдъхновена от суинга и специални моменти от неговата история. Всички заедно работим по песните и аранжиментите, които стават още по-добри след всяко шоу. Хубавото е, че всяко шоу е различно – както в музикално отношение, така и откъм приготвянето на пастата.

Линда: При нас всичко започна като игра. Ние винаги се забавляваме, докато подготвяме песните си. Винаги откриваме нещо ново.

Елизабета:  Почти десет години пеем заедно и през цялото това време търсим обща настройка на гласовете помежду ни. Ние харесваме как звучат гласовете ни и това, че всички в "семейството" пеят.

Репертоарът Ви е вдъхновен от класици в италианската поп музика. Какво намирате в този жанр и с какво продължава да ви вълнува. Каква би била следващата ви стъпка – като стил и начин на представяне?

Елизабета: Поотделно ние работим и за други музикални проекти, но "Спагети суинг бенд" е на първо място за всеки един от нас. Аз, например, съм част от група, която изпълнява ар ен би и соул.

Линда: Но "Спагети суинг бен" е специален, защото ние винаги се забавляваме. Музиката трябва да носи удоволствие и това удоволствие да се предава на публиката.

Преди четири години всички вкупом казахте, че политиката е единственото нещо, което не харесвате в днешния живот? А сега?

Елизабета: Тогава на власт беше Берлускони. Той беше изтласкан настрани, но сега отново се завръща. На италианците им е писнало от политиците, защото всеки от тях има по една тъмна страна, заради която не може да бъде приет от хората. Нашето усещане е, че ние никога не сме имали истински честни политици.

Линда: Всичко е много объркано и може би това е причината да се обърнем към друг език в музиката си и да накараме хората да се замислят и да направят нещо, а не да се депресират.

Елизабета: Италия от много години не случва на добри политици. Ние знаем, че всичко зависи от нас самите. Трябва да бъдем заедно и да работим за това нещата да вървят към оправяне.

Политиката може ли да пречи на изкуството?

Маурицио: Не. Политиците могат да направят живота на един артист по-труден, но ако този артист работи упорито и с цялото си сърце, той винаги ще е победител.

Елизабета: Знаете ли, наскоро един прочут скулптор заяви, че иска да живее в Италия и да твори, защото в Италия всичко се случва много трудно и това те прави много специален...

Автор: Даниел Димитров