IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start.bg Chernomore Posoka Boec Megavselena.bg
BGONAIR Live

Убедих се за пореден път, че има достойни хора у нас!

Убедих се за пореден път, че има достойни хора у нас!

   Е, няма как да не се просълзя, докато гледам хора като професора Константинов, новата шефка на ДКЕВР - Харитонова и новия директор на Александровска болница - д-р Александров. На фона на цялата измет и  най-вече политическа такава, тези хора блестят неподправено и осветяват правилния път и морал. Морала, който трябва да се приема за нормален за разлика от морала, който сега властва над обществото ни. Или по-скоро липсата на такъв. Стоя тия два дни и гледам как достойни хора се чудят защо и какво толкова интересно има в това как си вършат работата и че я вършат с хъс и с акъл, и че я вършат по възможно най-добрия за обществото начин. Г-жа Харитонова, с явното си притеснение пред камерата и прожекторите си - нещо на което не е свикнала и не приема, че трябва да прави, и единствено и само заради обществения интерес се съгласява. За да може да внесе спокойствие и да увери хората, че сега вече нещата ще се случват по начина по който е трябвало да се случват през всичките тези години. Д-р Александров, чийто студенти са му написали такова благодарствено писмо, че няма съмнение какво е посял той в сърцата им и какво е покълнало - уважение към работата и пациентите, стремеж към самоусъвършенстване, и непримиримост към статуквото. Професор Константинов с неповторимия си професионализъм. И това не може да бъде постигнато само с опит, а трябва и да си голям човек за да знаеш кое е правилно не само от професионална гледна точка, а и от човешка.
   На фона на цялата камара боклук, които се извървяват през екрана за да повтарят предизборните си лозунги, на фона на всичките претенциозни псевдо родолюбци, на фона на всеки претендент за пророк, тези трима души стоят като някакво недоразумение. Петно, направено с вкус, на фона на цялото това безвскусие. Нещо не на място. А защо се чувствам така? Трябва да се чувствам точно по обратния начин. Точно те трябва да са рамката в която да се вписват всички други. Толкова свикнахме с нелогичното и посредственото, че го приемаме за нормално без да се замислим и с типичния си примиренчески маниер махваме с ръка и казваме "Какво ме интересуват тия неща. Важното е за мен всичко да е наред". И тук ни е цялата мъдрост, и това издигаме на пиедестал, и за това се молим богу горещо (да ме прощава Вазов).
   Но аз ги виждам. Те са там и на тях се крепи все още кретащата ни държава, а и общество. Крепи се на раменете на всеки малък човек, който не иска нищо друго освен да заработи честно парите си и да бъде спокоен за семейството си. Всеки такъв човек е една малка светлинка. Едно кандилце, блещукащо със собствена светлина и огряващо пътя на тези около него. И когато виждам, че подобни хора стигат до нива високи и позволяващи им да бъдат като пътеводната светлина на морския фар за всички останали, аз се чувствам благодарен. Аз усещам как вярата ми в живота и в човека (да ме прощава Вапцаров) се завръща. Аз се чувствам засрамен, че съм позволил да се обезверя. Аз се чувствам задължен да се ангажирам и да се посветя на усилията да правя нещата по правилния начин и не на всяка цена. Чувствам, че трябва да преклоня глава пред тези хора и да ги помоля за прошка за това, че съм ги предал допускайки безверието ми да вземе връх над вярата.
   Прощавайте, драги скромни и добри хора. Няма да унивам и да хленча, и да чакам на някой да ме спаси. Ще правя колкото мога и както мога за да помагам на себе си и на хората около мен. Благодаря ви, че сте там за да черпя от светлината ви.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата