Какво ще стане, ако Иран затвори Ормузкия проток: два сценария

Войната в Персийския залив – независимо дали някой подкрепя усилията или не, представя всякакви плашещи перспективи. Новините за преговори за кратко дават надежда за край на разрушенията и ясен път напред, докато отричанията, че преговорите са започнали, разбиват тези надежди. Докато боевете продължават, е трудно да се види край на иранската блокада на Ормузкия проток, камо ли да се позволи оценка на условията, които в крайна сметка биха могли да повлияят на корабоплаването там. Възможностите – добри, лоши и двусмислени – изглеждат безкрайни, пише Милтън Езрати, редактор в The National Interest.

За бизнеса и икономиката обаче някои неща са сигурни. Затварянето на Ормузкия проток засега лиши света от около 20 процента от доставките му на петрол и природен газ по море. Това включва всяка част от производството на Иран, почти цялото отиващо за Китай, но също така и голяма част от саудитския, кувейтския, катарския и емиратския петрол и газ, по-голямата част от които отиват за Европа, Япония и други части на Азия. Другият суров факт е как цените на петрола и природния газ скочиха. Цената на барел West Texas Intermediate (WTI) се е повишила с над 60 процента от 62 долара в средата на февруари до малко над 100 долара към момента на писане. Цената на суровия петрол се е повишила с подобен процент, приближавайки се до 110 долара за барел.

Тези въпроси отприщиха порой от страшни истории в медиите, които предвиждат изтощителна инфлация, подобна на случилата се през икономически мрачните 70-те години на миналия век, края на всяка надежда за по-достъпен начин на живот, рецесия и стагфлация. Всичко това, разбира се, е напълно правдоподобно, но много други неща в тази, признаваме, несигурна ситуация сочат към по-малко драматични и по-малко плашещи икономически последици.

Например, лесно е да се пренебрегне повторението на 70-те години на миналия век,

изпълнени с недостиг на петрол, застой и инфлация. След това, петролното ембарго, наложено от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), и произтичащият от него недостиг създадоха широко разпространено усещане, че петролът ще става все по-оскъден. Фрази като „пик на петрола“ бяха популярни. Това усещане за недостиг създаде очакване, че колкото и дълги да са газопроводите, те само ще стават по-дълги и колкото и високи да са цените на петрола, те само ще се покачват още повече. Такива очаквания оказаха много допълнителен натиск нагоре върху общия темп на инфлация и съответно още по-голям натиск надолу върху икономиката. Последвалата инерция – нагоре и надолу – създадена от тези очаквания, затрудни осигуряването на облекчаване на инфлацията и съживяването на икономиката, дори когато непосредственият натиск отшумя.

Малко от това не е така днес. Удивителната ефективност на използването на горива, новите технологии за сондиране и нарастващото присъствие на алтернативи сложиха край на всички разговори за „пик на петрола“. Всъщност, за добро или лошо, хората в Северна Америка днес имат усещане за изобилие от петрол и природен газ. Нещо повече, нараства усещането, че северноамериканските доставки бързо ще намерят своя път на световните пазари и че дори ако Ормузкият проток бъде затворен за постоянно, производителите на петрол на Арабския полуостров биха изградили тръбопроводи и пристанищни съоръжения, за да заобиколят пролива.

Въпреки че може да отнеме години, за да станат широко достъпни тези горивни източници, съвсем реалната перспектива за такива доставки премахва очакванията за постоянен недостиг, които доминираха през 70-те години на миналия век, създаваха такъв инфлационен импулс по това време и тежеха толкова силно върху икономиките по целия свят.

Потенциално има още една голяма разлика от 70-те години на миналия век. Тогава Федералният резерв и други централни банки се опитваха да смекчат реалните икономически тежести от недостига на петрол, като следваха облекчена парична политика. Те наляха пари в съответните си икономики и по този начин изостриха инфлационните ефекти от покачващите се цени на петрола и газа.

Ако Федералният резерв и другите централни банки бяха устояли на това изкушение, цените на горивата щяха да се повишат и да тласнат нагоре измерените темпове на инфлация, но липсата на парична щедрост щеше да възпрепятства цените на други продукти.

Този път Федералният резерв и другите централни банки изглежда са наясно с минали грешки, както показват последните решения за задържане на лихвените проценти стабилни. Ако Федералният резерв остане бдителен в това отношение, покачването на цените на петрола все пак би допринесло за инфлацията, но не по фундаменталния, постоянен начин, наблюдаван през 70-те години на миналия век.

Ако ужасите от 70-те години на миналия век не са толкова големи, колкото биха могли, все пак фонът на открита война прави невъзможно да се спре на сигурни вероятности. Най-доброто, което всеки честен анализатор може да предложи, са картини на най-добрите и най-лошите възможности, признавайки, че реалността вероятно ще се окаже между тях.

Най-приятната възможност би била ранен край на военните действия.

Това би включвало преговори с кооперативно или поне по-малко враждебно правителство в Иран, предизвикано или от успешен обществен бунт, или от смъмрен остатък на съществуващия режим. Ормузкият проток би се отворил отново за всички кораби и биха се положили усилени усилия за отстраняване на вече нанесените щети на нефтените и газовите находища в региона, както и на корабната инфраструктура.

Подобни ремонти биха отнели време, но петролът поне би започнал да тече и светът, при такива обстоятелства, би се позиционирал за по-голям бъдещ поток. Цените биха паднали от днешните си върхове. Всъщност, тъй като подобен резултат би премахнал дългогодишното разрушително влияние на стария ирански режим, цените на петрола биха могли в крайна сметка да паднат под нивата си отпреди войната. Производителите на петрол, най-вече руските, биха пострадали от подобна реалност. Въпреки това, повечето световни икономики биха спечелили, особено ако Федералният резерв устои на изкушението да направи грешките от 70-те години на миналия век и толкова бързо заличи всеки задържащ се инфлационен импулс.

Най-болезнената алтернатива би довела до продължителни боеве и пълно унищожаване на нефтени и газови находища в региона, както и на корабната инфраструктура. Светът би загубил за неопределено време достъп до целия петрол и газ, които някога са преминавали през Персийския залив, както и от други съоръжения в региона. Цените на изкопаемите горива биха се покачили много по-високо, отколкото са днес, и нещата биха оставили всички икономики без много причини да търсят облекчение на цените в обозримо бъдеще. С течение на времето доставките от Северна Америка биха се вливали по-пълноценно на световните пазари, но вероятно не в достатъчно изобилие, за да заличат загубите от Близкия изток. Още по-лошо, Федералният резерв би могъл да се върне към злощастните практики от 70-те години на миналия век и по този начин да обобщи и разшири непосредствените инфлационни ефекти от покачващите се цени на петрола и природния газ.

Към момента на писане на тази статия, пазарите за залагания оценяват почти 80 процента вероятност боевете да прекратят до края на юни. Ако това се осъществи, вероятностите сочат директно към щастливия сценарий по-горе, по-скоро в негова посока, отколкото към най-лошия сценарий. И все пак, подобни залагания едва ли са авторитетни. Докато боевете продължават, би било неразумно да се отхвърля гореспоменатият най-лош сценарий или нещо подобно.