Познайте, кой е българина?

"Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните."
                                                                                                                                                                                                                                                                        
                                                      Дъглас Адамс

   Познайте, кой от изказалите се е българин? Като всеки беден и недостатъчно образован човек, нашенецът е подозрителен към новото и различното. Счита, че всяка промяна го застрашава пряко и ще разклати из основи скапаният му бит. Впрочем, българинът плюе същият този бит, който го е страх да промени, явно следвайки логиката, че познатият дявол е половин дявол.

     Не съм сигурен - въпросната пасивност национална черта ли е, или новост проявила се в посткомунистическото  съзнание на по-голямата част от нас. Но съм сигурен, че никъде в белият свят, хора не работят като в каторга - по десет часа, без технически средства, за смешни заплати; да им се налага да търпят грубости и дори бой само и само за да изпитат съмнителното удоволствие от 400 лева заплата в края на месеца!

     " Какво да правим, това са реалностите в мините у нас"  - казват миньорите и продължават да слизат под земята. Ако ги попиташ, защо не протестират и не се борят срещу тези които ги експлоатират, отговорът е : "не мога - имам кредити". Парадоксалното в случая е, че тези кредити изтеглени с идеята за по-добър живот са се превърнали в спирачка за всякакви социални протести и искания, като по този начин пряко обуславят по-ниското качество на живот.

     Така е не само при миньорите. На практика в цялата ни Държава (с някои изключения), кредитите са дежурното оправдание за пълната безидейност и липсата на всякакво желание за промяна у хората. Ходят  и живеят без стимули и без желание за нищо, което би ги извадило от дупката в която се намират.

      И още един парадокс - ако някой въобще се осмели да протестира и да си търси правата, това е някой по-добре платен, който поне на теория би трябвало да е загрижен повече за бъдещето си. Българска работа - иди, че разбери.