Защо демокрацията е "на гости" в България?

      Въпрос: - може ли нещо, открито от човечеството преди около 2600 години, да го няма в България през 21 век?

     Отговор: -може. Демокрацията.

     Не знам дали приказките за уволнението на Ани Цолова и Виктор Николаев са истина -  предполагам, това ще се разбере до дни. Новината не е кой знае каква - преди около седмица Сашко Диков напусна Канал 3 и не може да се каже, че изненадата е пълна - явно "демокрацията" нещо се затяга. Но не за това е думата.

     Всъщност, изумиха ме мненията след новината. От "така им се пада", през "вън подлоги нещастни" до "смърт за дупедавците". Все пак това са коментари от интернет, а не от кварталната кръчма и се предполага, че написалите ги, хайде - ако не образовани са поне хора грамотни с  малко разум под шапките. Уви, истината както винаги се оказа по-жестока от очакваното.

     Най-учудващото е, никой не написа - калпави журналисти, некомпетентни и незапознати с работата си, а всеки се радва, че ги махат защото с въпросите си били "спекли" г-н Орешарски. Точно тази радост, предизвиква някои тъжни размисли.

    Ако това се случи наистина, каква Европа  ни гони? Да уволниш журналист заради това, че настоява  интервюираният политик да каже истината е нелепо. Това се случва в Русия (там понякога и гърмят журналистите), а  както се оказва, вече и в нейният отколешен сателит България. Демокрация, свободна журналистика и евроценности - грънци! Да си седим в Съветско-азиатският кишлак, където ни е мястото и да се наслаждаваме на спомените си за хляб от 26 стотинки, кайма от 72 стотинки и светла биричка от 32 ст. Да въздишаме, че редът за "москвето" нещо бавно идва, а ладата е по-хубава, ама и по-скъпа. Да си говорим, че ще ходим на събор на Калотина, за да трампим нещо със сърбите, 'щото те пътуват по света и техните стоки са "по-така", но за жалост трябва да се вади открит лист. Тихо-тихо да си разправяме най-новия политически виц, който дружески осмива някое партийно величие, коментирайки какви гафове е направило то на сафарито си в Серенгети, въпреки невероятната  "Тойота" с която се е движел. Жалка история!

      Демокрация се постига трудно, а още по-трудно е да се задържи. Тя не е решение на партиен пленум имащо задължителен характер за всички. Човек може да я възприема по два начина: или като осъзната необходимаст, или като проста победа на количеството над качеството.Дали нещо подобно на онова, характеризиращо начинът на управление в древна Гърция и Рим има място в главите на болшинството гласоподаватели у нас, всеки сам може да прецени. Аз лично не съм оптимист.