Идва ли нова Студена война?

Когато през 1991 година СССР се разпадна, Москва се надяваше, че при новата коренно променена обстановка САЩ и Западът ще й протегнат дружеска ръка. Вместо това обаче, НАТО започна мащабно настъпление на Изток, един вид обкръжавайки Русия. В НАТО бяха приети страните от Балтика – Литва, Латвия и Естония. В Северноатлантическия блок влязоха още Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. И само несъгласието на американските съюзници попречи Украйна и Грузия да бъдат приесъдинени към НАТО. Но това последното остава открит въпрос, така че Киев и Тбилиси също могат да получат военните гаранции на разширяващото се НАТО.

Нещо повече, за да отреже Русия от каспийския нефт Западът помогна за построяването на тръбопровод по дъното на Черно море, в резултат на което нефтът достигна Турция, която също е членка на НАТО.

По време на управлението на Борис Елцин, ловки и пробивни западни бизнесмени, заедно с новопоявилите се в Русия олигарси, продължиха да разграбват руските природни ресурси. Наред с това, Американският фонд за демокрация, заедно със своите републикански и демократични поделения, помогна да бъде свален Милошевич в Сърбия и оказа мащабна помощ за сваляне на антизападните режими в Украйна и Грузия, като ги замени с националистически режими, които бяха определено прозападно настроени. В определен смисъл, Русия се оказа обградена от НАТО, което бе голямо предизвикателство за Москва. Защото трябва да се имат предвид руския исторически обсаден манталитет.

Сега на всичко отгоре дойде случаят Сноудън, който предостави на руснаците важна шпионска информация, придобита главно чрез подлушване. Но не трябва ли да се запитаме следното – нали през миналите десетилетия голям брой руски шпиони емигрираха в САЩ, заедно със своята важна шпионска информация?

Президентът Барак Обама, във връзка с бягството на Сноудън и нежеланието на Москва да го предаде на американските власти отмени срещата си с президента Владимир Путин. Нека обаче си зададем следния въпрос – как биха реагирали САЩ на подобна шпионска измяна от руска страна? През изминалите десетилетия не един съветски шпионин избяга в Америка, носейки със себе си строго секретна руска информация.

Путин е бивш офицер от КГБ и заедно с това националист и руски патриот. Нека да погледнем на главните факти. Как Путин трябваше да реагира на обкръжаването на Русия от НАТО? Тук двойният стандарт се демонстрира много ясно. Защо ръководните среди в Америка не могат или не искат да реагират по съответен начин, като се имат предвид два основни фактора. Първо, геополитическото обкръжение на Русия. Второ, американската намеса във вътрешните работи на Русия – главно подтиквайки и подкрепяйки прозападната руска опозиция.

Или да вземем руската подкрепа за сирийския диктатор Башар Асад. Няма спор, че в Сирия се води кървава гражданска война, която евентуално ще доведе до падането на Асад. Но САЩ подкрепят бунтовниците, в чиито редици се сражават терористи от Ал Кайда.

Когато в Русия и целия съветските блок бе отхвърлена марксистко-ленинската доктрина, Русия безспорно престана да бъде заплашителният идеологически враг на Запада. В страната се възроди православието и Москва съвсем очевидно се отказа от империята, наследена от царска Русия. Нещо повече, Москва реално се отказа от предишните си намеси в бившите соцстрани, като изтегли далеч на Изток своите танкови и моторизирани съединения.

Известно е, че днешният свят е много трудно управляем, разкъсван от геополитически и националистически противоречия. При това положение пред Вашингтон и Москва е сложен достатъчно голям и труден за изпълнение дневен ред. Достатъчно е да споменем Сирия, Афганистан, Иран, Египет, както и необходимостта от по-нататъшно намаляване на ракетно-ядрените въоръжения. Едва ли е нужно специално да подчертаваме, че тези глобални проблеми могат да бъдат решавани само със съвместните действия и разбирателство на Вашингтон и Москва.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.