Аз съм българче

Ммъъ! Българче съм и още как. Толкова съм свестен под прожектори и погледи, колкото съм тарикат на тъмно. Мога да излея толкова много аргументи навън, колкото и съмнения навътре. Като колона за афиши съм. Лъскава и различно облепена отвън и куха и тъмна отвътре. Не-е, не че нямам вътрешни красоти. Имам, ама те са по-скоро измислени, щото само аз си ги оценявам. Страх ме е да допусна друг да ги оценява, щото ще ги оплюе. Откъде знам ли? Нали съм българче, знам!

Като луна съм. Със светла и тъмна страна. Светлата страна отразява чужда светлина, тъмната страна - чужда тъмнина. Иначе светлината ми си е лед осветление, а тъмнината ми е гореща.

Расна в дни велики в славно време. Думите не носят а прикриват смисъл, мълчанието не е съгласие, не е липса на мнение, не е незнание, не е ... То е онова, което думите прикриват. Така е защото съм омаскарен, омерзен и обезличен от събратята ми, които са омаскарени, омерзени и обезличени от мен, понеже такава беше системата. И такава си остана. Ако някой предложи нещо хубаво, аз търся каква му е далаверата и много мразя платените. Почти толкова ги мразя, колкото обичам да съм платен. Знам от дете, че който плаща, той поръча музиката, ама иначе уважавам безплатното, обичам безплатното, и нищо не правя безплатно. Когато /често/ почувствам вътрешна нужда да се оправдавам, че съм такъв, се успокоявам че всички са такива.

Ако човек има само малко акъл ще прецени колко съм мъж, жена, или изобщо човек. Колко съм родител, гражданин, симпатизант и опозиционер. Колко съм лидер, последовател, работник, учен, или изобщо човек. Колко съм вярващ, мечтател, реалист, философ, прагматик и изобщо човек.

Ай стига с тоя човек, аз съм българче. Обичам всички планини зелени и моето мило отечество с гори сипеи балкани и техните бистри и студени извори и съм се научил да плача над всяко човешко нещастие, а това е вече много за един човек, който стои над всичките тези глупости щом не го засягат лично. И освен че стои над, стои и беден.

Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе, защото само тук може така, само тук това не е срамно, а звучи гордо, ако не го казваш публично, където звучи точно наобратно. Просто такова е ехото. Такова криво ехо има само тук.

Ако не бях такъв щях да емигрирам. Ако не бях такъв, щях да протестирам. А може би щях и да обичам по онзи, нормалния начин, по който го правят нормалните хора, които смятам за глупави.

Никакво робство, социализъм, капитализъм, или какъвто и да е катаклизъм може да ме извади от нирваната, да ме лиши от красотата на собствения ми пъп и от основанието да си остана такъв.

Ето защо България ще я има винаги и въпреки всичко. Никой не може да вирее тук, ако не е роден тук. Даже и циганите едвам издържат и масово емигрират из Европата. Да, докато ражда такива чеда България ще съществува.