Темата за комунизма в България е така сложна и разнопосочна, колкото е абсолютно проста и ясна за хората в Полша. Има огромни разлики- от историческия контекст, от самия характер на режима, от начина, по който хората възприемат режима, та чак до последствията от него и характера на прехода. Накратко, уж има едно название- „комунизъм”- но всъщност означава две съвсем различни неща за българи и поляци.
Това, което ме накара да напиша този материал, е удивлението на приятелката ми, която наскоро беше в Букурещ, относно това, че мнозинството румънци изпитват носталгия по Чаушеску. Докато тя беше в България, тя също беше учудена за някои паметници, оцеляли от комунистическо време, например паметникът на Георги Димитров край язовир Копринка, както и изображения по стената в едно училище. Ето го и диалогът между мен и приятелката ми:
Тя: Когато екскурзоводът ме попита какво мисля за този Дворец, аз й отговорих, че това е много тъжно място.
Аз: Така ли? Надявам се, че жената не е припаднала, като те е чула?
Тя: Не, но ме погледна доста странно. Очакваше да чуе, че дворецът е величествен и внушителен. Но това не е хубаво място. Там е имало стотици хора, които са загинали по време на строежа.
Аз: И какво те учудва толкова? Че има хора, които все още искат комунизмът да се върне?
Тя: Да. Как е възможно това- при толкова много жертви...
Аз: (прекъсвам я) Жертви ли? В България и Румъния не е имало много жертви. Всъщност, почти не е имало съпротива, освен в самото начало на режима. Хората са били пасивни. Не можеш да правиш сравнение с Полша. Поляците са били изпращани в Сибир, но българи и румънци-не.
Тя: Но това не е нормално. По времето на комунизма хората не живееха добре. В Полша имахме опашки за храна. (тук тя обяснява, че в Полша не са имали достъп дори до продукти, с които ние разполагахме- например, изобщо не е било възможно да се намери салам). Това, което произвеждахме , заминаваше за СССР. Те само извличаха това, което им трябваше, без да плащат. Сега се живее много по-добре. Как може някой да изпитва такава носталгия по комунизма?
Аз: Защото хората в България и Румъния сега не живеят добре. Те си мислят, че комунизмът ще се върне и пак ще живеят както преди. Че ще имат повече сигурност, макар и да са лишени от много права. И те си го мислят, защото според тях „американците са виновни”. Те смятат, че това в момента е „демокрацията”. А всъщност са управлявани от същата номенклатура и сега.
Тя: Да, и ние в Полша имахме този случай. Хората бяха разочаровани от Валенса и гласуваха за социалдемократите. Те обаче откраднаха каквото можаха. Тези хора не са демократи, и не могат да бъдат. Ние приложихме лустрация, и сега ги няма в управлението. А в Румъния няма лустрация...
Аз: И в България няма. А ти смяташе, че в Полша се живее най-зле в цяла Европа... (нещо, което тя е казвала много пъти пред мен)
Тя: Но не може да се живее така, тези хора трябва да се махнат от властта, това е трагедия...
Такава е истината. Не можеш да разбереш кой си, ако не се сравниш с някой друг. Приятелката ми постоянно се оплакваше от живота в Полша, смятайки, че някой ден... може да емигрираме в България. Трябваше да дойде този момент, за да може тя да разбере, че от значение е не само качеството на живот (което е почти еднакво в цяла Източна Европа), но и мисленето. А в Полша хората са свободни. Те не изпитват носталгия по миналото. Те не са разделени така, както ние, българите. За тях всичко е ясно: комунизмът трябва да се преодолее. Или по-точно, това, което се наричаше комунизъм. Все едно дали е „истински, или не”. Затова Полша има бъдеще- хората са единни и знаят каквко искат. А нашата гражданска война... Тя все още продължава.
Този разговор показва до каква степен различни народи имат различна представа за това, що е то „комунизъм”. Не може да се каже, че има по-вярна представа. Просто ние сме живели по различен начин. За българите режимът е давал сигурност; поляци, чехи и унгарци се са се чувствали репресирани от Москва. В това е голямата разлика. Затова бих казал, че т.нар. Източен блок всъщност никога не е бил единен, и няма да бъде. Опитът ни е сходен и близък, но начинът, по който го интерпретираме, е съвсем различен.

Не просто купуване на неща: Защо "емоционалната икономика" в Китай е във възход
София, Бургас и Пловдив концентрират най-големия обем чуждестранни инвестиции сред общините
Операция "Спасяването на Виктор Орбан": докъде е готов да стигне Тръмп?
Белият дом подкрепя идеята на НАСА за лунна база, но иска намаление на парите за наука
Глобалният пазар на произведения на изкуството се върна към растежа през 2025 г.
Борислав Михайлов даде реален шанс на вратарите да направят кариера в чужбина
"Олимпиакос" и Везенков стигнаха до върха в Евролигата след победа над АСВЕЛ
Български министър бърза за градския транспорт след дълъг работен ден (+ВИДЕО)
Ивелин Попов ще става шеф, но не на Левски
В Добрич се канят за бой по Левски
ПСЖ крачи към поредната си титла във Франция
Атлетико Мадрид - Барса
Ще има ли ново уволнение? Критични дни за Христо Янев и ЦСКА
Берое - ЦСКА
Любовен хороскоп за 6 – 12 април
„Майка на костите“ от Илария Тути
Солен великденски хляб Casatiello – рецепта от Неапол
Нумерологична прогноза за 4 април
Празнуваме Лазаровден
Таро карта за 4 април, събота
Мачовете и спортът по ТВ днес (4 април)
Виц на деня - 4 април
Времето във Варна на 4 април 2026
ВСУ е домакин на Национално студентско състезание по наказателноправни науки
Честваме Лазаровото Възкресение или Лазаровден
Астронавтите от "Артемис 2" вече са на половината път до Луната
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато
Мистериозни проблясъци близо до Земята: Засечени са през 50-те години на миналия век