Размисъл

 Шарлатаните - кой знае защо наречени политици - от край време ни пекат на бавен огън, изпепелил от столетия всичко в душите ни. Те могат всичко да направят с нас и от нас. Могат да ни сковат от страх пред ужасната смърт и могат да ни вдъхнат презрение към смъртта, но не могат да ни отнемат смеха и надеждата. Смях и надежда, нямащи нищо общо с техния циничен кикот и страх пред онова неизвестно, което може да ги бутне от сълбата в бездната на падението. Да, те гръмогласно и самохвално крещят "Аз съм такъв, какъвто съм!", но умишлено пропускат частицата за отрицание в този техен плакат на покварата: "Аз НЕ съм такъв, какъвто съм!". Аз не съм такъв, какъвто ме виждате, защото страха ме сковава изцяло. Страх от провал, страх от предателството на жена ми, на децата ми, на любовницата ми, на приятелите ми. Защото в привидната красота, в която живеем са се загнездили жестокост и злини. Защото ние искаме да видим отражението на собствените си мисли в обкръжението около нас."
О, осъзнат глас на все тъй опасната зора на идващия ден, през който незнайно от къде може да ги връхлети животоотнемащата сила на куршума, изстрелян с адска точност от пушката на снайпериста.

Шарлатаните, наречени политици, могат всичко. Най-лесното за тях е да накарат хората да понасят много от това, което те въобще не са длъжни да понасят. Да, те знаят много добре, че в глината, от която са сътворени простосмъртните, има много мръсотия, държаща ги в едно робско неведение, отнемаща правилната им преценка дали това, което понасят, е изпратено от небето възмездие или е дело на шарлатаните, наречени политици.

Мерси! Много е по-добре да си ходят с цената в джоба; да се продават като политически проститутки, да... Няма смисъл! Защо да не си изживеят живота на шарлатани, наречени политици, който е в рамките на някакви си мизерни четири години трябва да се подсигурят за следващите четири хиляди!