Скандалите във властта

 Зад скандалите на политиците, с привкус на загадъчност, превърнали са се в неотменима част от ежедневието ни, стои съперничеството между различните лобита. Такава загадка стои в основата на сътресението със силата на тримесечна степен, което люлее в приспивен тон една точно отмерена доза от хора, която е здравословна и за двете страни - псевдоуправляващи и псевдоопозиция. Тази загадка в днешно време е неразгадания въпрос с назначението на Делян Пеевски.
Не знам  това дете на властта, обречено да играе ролята на Нерон, дали притежава жестокостта на младия император, но се уверихме, че майка му е достойна заместница на Агрипина. Поне в политическите си деяния и в тяхната потайност. В другите отрицателни качества със сигурност не му отстъпва. Е, дано не се стигне до майкоубийство в момент на политическо умопомрачение.

Във всеки скандал стои някакво обвинение срещу съответната страна. Парадоксалното в тези обвинения е, че те са самата истина. Истина, която се възприема за "нагла" лъжа, понеже е изказана от противниковия лагер. И така, от двата лагера през глава тичат пред портите на "независимия" съд, който в своята зависимост винаги взема "правилното" решение. Е, то и наистина да е правилно, но кой вярва в лъжливото овчарче, в каквото се е превернала съдебната ни система? 
Назначаването на личности, зарадвали са се, че са допусвати в хора на Властта, посочени привидно от нищото, съвсем безпристрастно, на основата на техните професионални качества, както и тяхното отстраняване със скоростта на светлината в условията на политически вакуум, са причина на паралелни атаки, пълнещи страниците на ежедневниците и екрана на телевизора. И тази убийствена радиация на омразата, излъчвана от отделните лагери, е толкова ужасяваща с факта, че изсмуква и последния съществуващ разум у някои техни представители.

И точно тук се губи нишката на логическото мислене на народа, на когото е отредена ролята на страничн наблюдател. Той недоумява истински - потопен в блатото на своята осведомена неосведоменост, каква е ролята на Истината в цялата тази трагикокомедия.
От ясно по-ясно е, че всички участници във фарса, наречен Държавноотговорна политика, имат пълно основание да се мразят и ненавиждат, въпреки че служат на един (едни) и същи господар/и. "Но тогава защо е цялата тази какафония?" ще попитате вие. Ами така образа на Господаря е все още неизяснен и пушката, окачена на стената, може да гръмне незнайно кога и незнайно къде, в незнайно кое действие на нескончаемата политическа сапунка "Прехода". Ами защото номера на държавноотговорната политика, с който ни скачат вече почти четвърт век е в това: пътят към уж привидни едни исъщи цели да бъде набутан в лабиринта на забравата.

Всеразяждащата и заслепяваща амбиция на политическите плебеи, на които Съдбата кой знае защо е поверила най-отговорните постове в държавата, е тази, която руши пътните знаци, показващи четиридесетгодишното измъкване от пясъците на Синай. Тази амбиция ги тласка към изграждането на безсмислени и безпринципни политически съюзи, които биват съхранявани до този момент, докато новата политическа действителност не създаде предпоставки за изграждането на нови. Митът, че сме навлезли в ерата на многопартийните коалиции придобива все по-голяма стабилност, която е оправдаваща за действията на противникови партии, съюзили се в "интерес на дърфжавата".Примерите са пред очите ни. В предишният парламент АТАКА усърдно и гръмокогласно носиха на раменете си ГЕРБ така, както Атлас Земята. Но след като политическата им сила и воля взе  да ги напуска по вина на хитрата лисица от приказката "Болен здрав носи", те решиха да я възстановят в нов безпринципен съюз с най-големия си политически противник - ДПС. И като че ли всичко си дойде на място.
А дали между АТАКА и ДПС не стои здраво скрепен колаборационизъм?
Разбира се, че в този нов съюз на Волен Сидеров не може да се търси сензация, защото го държат - макар и като нежелан гост - в палата на Властта.
Главно оръжие на противодействащите лагери в техните постоянни скандали е "Просперитета на държавата". което е като вълшебно хапче, даряващо вечна политическа младост и вечно политическо проституиране. Нищо, че Държавата е докарана до състоянито на метреса, обслужваща нагона - политически и сексуален - на всеки, който разполага с много пари, с които доста лесно се купува власт.
А акъл и образование се купуват, нали?