Потоп

Като да е време да идва нещо. Ама не танковете. Те отдавна създават много повече проблеми, отколкото решават. Май е време да идва следващият потоп, че както е тръгнало, ще задминем Содома и Гомора, а дорде дойде времето за ноевия ковчег, всичките Авел-и ще се окажат избити и ще се наложи да се гради новият свят само с Каин-овци. Добрата новина тук е, че нямам шансове да се окажа в съвременния Ноев ковчег. Тъй де, на кого му е притрябвало с месеци да се лашка по вълните, дорде му пърдят камили в носа или не дай си Боже, го препикава някоя разгонена тигрица. Особено ако е слушала преди туй Сашка Васева, та да й се възпали мехура. Изобщо, в туй торище хич и не мисля да се качвам, даже някому да хрумне да ме покани. Туй като един вид прелюдия. Инак хич няма да ви занимавам с второто издание на Библията, още повече, че не е ясно дали ще е на хартиен носител, или някой Каин ще си пъхне таблета в изсулените до коленете дънки и след дългия потоп ще я натрака отегчено и набърже, под формата на статуси във Фейсбук. Тъй де. Хората все пак се развиват и не можем да повтаряме една и съща история до безкрайност. Камилите може да са под формата на пастърма, примерно, тигриците - по селекция на Митьо Пайнера - някоя току що разпукнала се я Зарзала, я Афъска, я нещо с по-екзотичен оттенък - Канела, Жожоба или Кориандра. Изобщо, трябва да има прогрес. И творчески подход, най-вече.

Тук вече трябва да напомня за творческия порив на другарите комунисти. След като 45 години издаваха Маркс, Енгелс и Ленин (в хартиен формат) и ни убеждаваха, че се е възцарила повсеместна свобода, почти еквивалентно равенство и изконно сестринско братство, и цялото туй изобилие от свобода е заобиколено от стотици километри "Кльон"-ове, пушещи в нарушение на Устава и въоръжени с автомати "Калашников" граничари, а равенството стигаше до кварталната бакалия, дето за да си купиш кафе, се изискваше да си във връзка с бакалина (не се уточняваше дали е задължително тази връзка да е интимна - още една от многобройните ни свободи), се стигна и до споменатото сестринско братство, при което безусловно трябваше да издадеш брат си, ако не искаш да станеш сестра на някой прословут минетчия в затвора. Друг е въпросът, че подобни порядки в трудовете на клетите немски философи не могат да бъдат открити дори с телескопа "Хабъл", важното беше, че следвахме "марксизЪма и ленинизЪма".

Днес същите другари ни учат и на "демокрация". След грандиозния успех на "развития социализъм", колко му е да опраскаме за 5-6 мандата и една "развита демокрация", ич да не е, да не сме по-прости ний от французите я, хайде бе! И веднага се открои школовката, вече добита от успешното "имплементиране" на предишния обществен строй. Пред очите на ококореното от възмущение общество др. Орешарски заяви, че задните входове на сградите също били за хора! Тук някой не достатъчно възпитан съгражданин несъмнено би се изкушил да запита - защо пускат и говеда като др. Орешарски да минават през тях, но туй би се явило в ущърб на добрия тон. При демокрацията (особено при силно развита такава, каквато несъмнено се явява нашата, след близо 20 от общо 23 години управление на споменатите другари), дори говедата имат права. Съвсем встрани от темата остава въпросът какви са тези, позволяващи на говедата да влизат и излизат през отверстията за хора. Със сигурност не са пастири. Нейсе. Друго, което научихме наскоро е, че без никакви дебати и обсъждания, без знанието на обществото, др. Орешарски начена нов руски проект от кабинета си, дорде по телевизора му предаваха как запотен расовски (с. Расово, да не ме помислите за расист пък сега) заварчик гордо заварява българо-съветската (пардон, българо-руската) гъзова тръба, из която ще изхвърчат няколко десетки български милиарда накъмто Русия, като масло М10 из ауспуха на "Трабант". На туй му се вика демокрация, значи, развита и то. Дорде Премиерина обсъжда проекта, из селенията небесни надоле долитат две тръби, одупват се чинно една срещу друга и тутакси се изсипват и заварчици, без докачение, ток бликва насред полята и дръзновени електроженисти изпълват екраните с бликащи светлини като същий бенгалски огън. Др. Орешарски вдига тост в чест на неразрушимата българо-съветска дружба, след което изчезва от екраните. В потайна доба вече заплакнали се набърже студенти (ако не са им обявили, че техния квартал ще е без вода от... до...) обикалят задните изходи на МС като същи Херкулесовци, помъкнали маркучи чак от Перловската река. Само за да установят, че говедата за пореден път са се изсрали не там, където студентите са очаквали. А оборите от времето на цар Авгий отдавна са се качили доста по-нагоре и няма как да ги стигнат с маркучите. За тая работа и танковете не помагат. Само потопът.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.