#Окупираните мозъци

Свободата, в разбирането на един академичен бард от  зората на промениете, бе нещо колкото относително - толкова и приблизително. При това възпята в песен.  Това определение за най- НеРобското чувство на планетата в пълна сила илюстрира съзнанието, духа, пък и "действията" на  тия, дето които днес протестират в продължение на 150-и кусур дни и от дъжд на вятър окупират, обличат се в дрехи от времето на Великата френска революция, организират си флашмоб пред министерския съвет, или разбиват с контейнери за боклук загражденията пред парламента, при това на живо в централните новини.

Не! 
Това не е бутафория.
Това даже не е и квазибутафория!
Днес много минали през подобни събития родители на настоящи студенти се питат: такива ли бяхме и ние тогава, когато лежахме по улиците, будувахме нощем, нямахме усещане за време и ни събираше кауза?
Да, КАУЗА!
Сравнението дори е невъзмажно - между 90-та, 97-ма и днес!
Каквото и да се случи тогава - то принадлежи към минал момент, но носи конкретен резултат зад гърба си: промяна в строй, мислене, манталитет, обществени нагласи, социална среда...

Днес "протестът" е телевизионен, а неговата академична "еманация" се предава на живо по новините!
А всеки един от флагманите-предводители е толкова изкуствен и така осъзнато клиширан, че с думите и поведението си може да накара дори и най-големия холерик на планетата да заспи дълбок, неудържим и в пъти по-силен от мечешкия зимен сън...

Не!

Едно общество не се буди по телевизията, в централните новини. Със стилистика и фразеология, присъща за време от преди 15-20 години...

Едно общество, ако има силата и самочувствието да нарече себе си ГРАЖДАНСКО,
нямаше да изтърпи онова, което 4 години неглижираше държавата - с брутални вмешателства в бизнес, медии,  навсякъде...
Нямаше да търпи онзи свиреп парад на малокултурието!
Обаче днес масово  викат! 
Ами... нека си викат! 

Митингите някога произвеждаха граждани. Днес вече са място, където съжителстват фарисеи и  идеалисти. Те пълнят новините, но не и душите!

Някога студентите освиркваха министър-председателите в театър. 
Предишният не бе стъпвал там, а настоящия щяха да го линчуват, защото беше посетил изложба на Жул Паскин.
Ама... кой ли е чувал за Жул Паскин?

Окупираните мозъци?

Те гледат телевизия и живеят в новините.