Mрънкане и оплакване, очевидно не помага

Напоследък все по-често близки приятели ми споделят тревогите си относно финансовото си състояние. Въртим, въртим от тема в тема и все до там се стига… Замислих се, може ли човек да е духовно развит, да се радва на живота, ако не е задоволен материално? Или на „празен стомах” как да се научиш да си благодарен и да обичаш?

Прието е, според пирамидата на Маслоу и редица други, че човек трябва да задоволи най-първичните си потребности и след това да „отвори” духът в себе си! Да, ама не… Не е ли безпаричието именно тази „съставка”, от която има нужда човешкият дух. Когато човек няма много финанси, не цени ли повече това, което е спечелил сам в живота си? Не преоткрива ли повече пъстри пътеки из поляните обсипани с плевели? Имайки предвид, че парите са енергия, тогава не значи ли, че тези, които ги нямат…просто не са „прозрели” как да отключат „канала”? Тоест непрестанното мрънкане и оплакване, очевидно не помага.

Ето защо, когато човек няма финансово благополучие, вероятно отблъсква енергията на парите, като мисли за тях от позицията на изгубил, а не на човек, който точно в този момент твори най-грандиозният си план, какво да направи, за да спечели желаната сума. Възможностите са около всеки в този свят, където всичко се развива с невероятни темпове и най-щурата идея може да бъде невероятно доходоносна, достатъчно е човек да я е планирал добре и да е вложил сърцето си в нея. Вярвам, че хората често нямат изобилие, именно затова, за да търсят и да действат. Да се научат да се въодушевяват и да влагат себе си.

Та това си е невероятен купон, да искаш и всеки ден да плануваш, да вярваш, и да действаш. Рисковете именно затова са едни от най-сладките моменти в живота на човек. Нима тръпката от рисковете не е приказно чувство? Дори и човек да загуби важното е, че е опитал и да продължава да вярва в себе си и да опита пак. . .
Малко личности, които не са успели от раз, но не са спрели да вярват ;) Хенри Форд: Форд е известен с марката, произвеждаща Американски коли, но успехът не му се е усмихнал моментално. Всъщност първоначалните му бизнес идеи са били пълни провали и Форд е фалирал пет пъти преди да основе успешната Ford Motor Company.

Бил Гейтс: За Гейтс нещата не изглеждали розови, след като прекъснал обучението си в Харвард и се провалил с първата си компания Traf-O-Data, която основал с съоснователят на Microsoft Пол Алън. Първата идея на Гейтс не проработила, но след това създал империята Microsoft.

Харланд Дейвид Сендърс: Познат още като полковник Сендърс, създателят на KFC, бил доста затруднен в началото, опитвайки се да продава пилето си. Всъщност, известната му рецепта за пържено пиле била отхвърлена хиляда и девет пъти, преди някой ресторант да я приеме.

Албърт Айнщайн: Повечето от нас асоциират името Айнщайн с думата гений, но той не бил признат за такъв от самото начало. Айнщайн не е можел да говори, докато не навършил 4, и не е можел да чете, докато не навърши 7, което накарало учителите и родителите му да го мислят за бавноразвиващ се. По-късно бил изключен от училище и не бил приет в гимназията за Политехника. Може да му е отнело малко повече от необходимото, но повечето хора биха се съгласи ли, че доста бързо е наваксал. Спечелил е Нобелова Награда и допринесъл много за модерната физика.

Чарлз Дарвин: Когато бил малък, Дарвин се отказал да учи медицина, и бил критикуван от баща си, че е твърде мързелив и твърде голям мечтател. Самият Дарвин написал „Смятан бях, от родителите си, за съвсем обикновено момче, даже може би за по-малко интелигентно от останалите“. Вероятно хората са прибързали с оценката, защото Дарвин е известен с научните си изследвания.

Томас Едисън: Когато е бил малък, учителите му казвали, че е „твърде тъп, за да научи каквото и да било“. С работата му се случило същото. Бил уволнен от първите си две работи, защото не бил достатъчно продуктивен. Даже и като изобретател се провалил 1000 пъти при опитите си да изобрети крушка за светлина, но след многото провали, най-накрая успял да изобрети дизайн, който работи.

Уинстън Чърчил: Спечелилия Нобелова Награда, избран два пъти за министър-председател на Англия не винаги е бил успешен. За Чърчил училището не било никак лесно и повторил 6 клас. След училище следвали доста години, в които се провалял в политиката. Бил побеждаван на всички избори, но накрая успял да стане министър председател на 62 годишна възраст.

Надявам се всички велики личности да ви вдъхновиха! Защото всеки може и възможности „дебнат” отвсякъде . . .Винаги съм се чудила на монасите, как отиват в манастири и се отричат от всичко светско. Според мен и тази крайност далеч не е прекрасна, защото когато си сам, ако ще и най-просветения да си, сам ли си… с кой ще споделиш своите плодове, които си произвел с вяра и любов? Затова между духовното и материалното границите си ги поставя всеки човек, както всички багри в своята собствена картина на собствения си живот. Дали твоята ще бъде по-шарена, решаваш ти!