Внимание! Пешеходец на зебра!

Общинарите, които се занимават с битовите отпадъци, би трябвало да познават европейския опит и да го въведат, доколкото е възможно, но това, свидетели сме, или не става, или се побългарява и скоро забуксува..

Аз ще предложа някои подобрения, които не биха стрували сериозни инвестиции, дори бих казал – никакви.

Кофите се препълват за нула време, отпадъци застилат земята около тях – нещо, за което вина имат и тези, които бъркат в тях, преди съдържанието им да е извозено от фирмите по чистотата. Въпреки нашествието на вериги от големи магазини, амбалажът от продадената стока се изхвърля контролирано: предава се за прерботка или се връща. Но кварталните магазини, най-вече тези за хранителни стоки, плодове и зеленчуци, както и гражданите, закупили стоката с нейния амбалаж, хвърлят в кофите несгънати кашони – нещо, което води до бързото им препълване.

Идеята, която лансирам, е амбалажът да бъде разфасован, пакетиран по подходящ начин и оставен до кофите, а не в тях. Веднага ще се намерят „доброволци”, които ще се погрижат той да изчезне оттам на мига. Това е един от начините кофите да не се препълват толкова бързо, а курсовете с буклуджийските камиони да намалеят, а самата услуга да поевтинее. У нас вече процъфтява и рекламирането с листовки и брошури. Като прибавим към тях и старите вестници и списания, очертава се още един книжен отпадък, който може да бъде изнесен и оставен до кофите на улицата.
В антрето или на друго място в дома се поставя дървено сандъче с прорези по средата на четирите му странѝци. Предварително през прорезите се кръстосва здрав канап или сезал, четирите краища на който се връзват, след като сандъчето се напълни с рекламни материали и стари ежедневници. В Швейцария, например, в определени дни на седмицата се изнасят определени видове, добре пакетирани отпадъци.

От последния земетръс край Перник стотици комини в София са полуразрушени и голяма част от тях все още не са ремонтирани. Отделни тухли и цели блокове зидария са нападали върху покривите. Други се държат на юнашко доверие, както се казва. И повярвайте, няма сила, която да накара собствениците да вземат мерки. При първия сняг, почти сигурно е, тези тежки строителни материали ще се свлекат върху паркираните леки коли по тротоарите и върху главите на пешеходците. Не е ли това задължение на Общината да предупреди населението за грозящата го опасност не само в централната част на града.

Във връзка със светофарите ще задам един-единствен въпрос. Според мен той би могъл да бъде решен благополучно. Възможно ли е в празничните дни и през нощта смяната на светлинния сигнал да се учести, защото в споменатите случаи – нощем и в неработните дни – трафикът не е толкова натоварен?

А сега – за зебрите. Няма вече човек, дори в селата, който да не е заинтерсован от собственото поведение и от това на водачите на превозните средства. За задълженията на шофьорите се изписаха достатъчно предупредителни статии, но за пешеходците, които са решили да ползват зебрата, поне аз не съм прочел нищо, а имам известни наблюдения.
1. Застават двама на тротоара, от който тръгва зебра, сякаш ще пресичат. Спирам, но те си приказват и не тръгват. Съответно се подхилват или пренебрежително махват с ръка да продължавам. Изводът е, че който е решил да пресича, би трябвало да даде знак с вдигне на ръка, чадър, бастун и това да му стане втора природа.
2. Колона от няколко коли... Пресичащият внезапно тръгва. Ти забиваш спирачки, но дори да караш с 30, каква е гаранцията, че този отзад няма да се подхлъзне и удари. После има нещо друго. Не е ли нахалство да спреш 3, 4, 5 коли с десетина души в тях, за да минеш бавно и тържествено като победител, с джиесем на ухото.
3. Свидетел съм как на зебра гражданин (?) се втурва да пресича току пред самия трамвай. Безброй примери между сградата на Енергото на ул. Симеон и ъгъла на градината с църквата „Св. Троица”. Последствията можем да си представим...
4. Тази нелепа вяра, че стъпиш ли на зебрата, ставаш малък бог, намирам за вредна. Случай при пазара в Ситняково. Бус, спрял до тротоара пред пешеходна пътека. Цяло семейство слиза на нея (това не може да се види) и смело тръгва, всъщност изскача, без да погледне иззад буса идва ли кола. Набих спирачка, но отзад, макар и леко, удари ме чисто нов джип...
5. Ще кажете, някой от участниците в движението – пешеходци и автомобили – трябва да има регламентирано предимство като на светофарите. Да, но в случая със зебрите липсва жълтата светлина. Тя може да бъде имитирана с вдигането на ръка, чадър, бастун или с престой от няколко секунди, за да се намали плавно скоростта на идващото превозно средство и тия след него.

Какво ще правим през зимата с придобития манталитет на малки богове? Моля ви, колеги и читатели. Ние няма да променим закона, но като вземем отношение по този въпрос, може би ще алармираме и участниците в движението за взаимно уважение. Сигурен съм, че повечето пешеходци получават предимство и знак с ръка да пресекат дори тогава, когато не са на зебра, но са преполовили уличното платно. Особено възрастните хора, едва пъплещи с тежки торби в ръцете. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.