Защо шотландците ходят с поли

В зависимост от случая, килтът се носи с различни аксесоари като колан, сако, спорън (кожена торбичка) и специални обувки и чорапи. Дължината на плата за килта (тартана) трябва да бъде поне 5 метра, тъй като в миналото килтът се е използвал за покриване при спане.

Малък нож, наречен Sgian Dubh се носи пъхнат в горния край на чорапите. По-дълъг нож, наречен Dirk, се закача на колана на килта. Отпред на килта се носи безопасна игла, декорирана с герба на клана. Спорън Тъй като килтът традиционно се прави без джобове за носене на неща като ключове за кола или портфейл, той се носи с торбичка, наречена спорън.

Шотландците предпочитали килта поради особеностите на климата в тяхната страна и нейния релеф. Пресечена местност, планини, чести дъждове и влага – в такава ситуация подгизналите, залепнали за краката панталони биха притеснявали движението. Килтът давал пълна свобода при движението, изкачване на непроходимите гористи участъци. При намокряне този вид дреха изсъхвала по-бързо, отколкото панталоните, а през нощта находчивите шотландци я използвали като одеяло.

Постепенно предимствата на килта оценили не само жителите на планинските райони на Шотландия, но и останалото население на страната. А в средата на XIX век килтът придобил неочаквана популярност сред шотландската интелигенция и аристокрация, а след това вече килтът бил приет от всички шотландци, даже и от онези, които живеели зад граница.

Килтът бива «голям» и «малък». Малкият килт е шотландската поличка, платът, който обвива бедрата. А големият килт е много по-голямо платно, с което можело човек да се завили носенето на гащета – когато се появил килтът, гащетата още не били измислени.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.