За жабите...

От малка съм твърде нетърпелива и обяснителна. Толкова нетърпелива и обяснителна, че кариерата ми на велика писателка ще остане в сферата на бурното ми въображение. Всяка гениална идея, която родя, се вмества в няколко изречения, на всяка незначителна емоция обаче мога да посветя стотици страници, които никой няма време да прочете. В следващите точно 20 изречения е събрана моята любовна история -
голямата, изпепеляващата, истинската, невъзможната...

Възпитавана съм като принцеса, но съм отраснала като пепеляшка - ту скромна и примирена, ту бляскава и обожавана. От малка знам, че съм специална, че за хората не се съди по външния вид, че на всеки трябва да се дава шанс да присъства в живота ти, че обичането не е по заслуги...
Като истинска принцеса реших, че правилната тактика за намирането на принца е в целуването на жаби. Първата жаба си остана жаба, втората жаба - жаба, третата жаба - жаба и... тогава се появи той! Първо и него помислих за жаба, но бързо разбрах, че греша... Беше си принц за чудо и приказ - висок, рус, красив, желан, умен, талантлив, разглезен, егоцентричен, критичен - принц!

Заслепена от щастие и убедена, че съм открила онзи с белия кон, забравих, че и на него са му чели същите приказки... Той беше твърдо решен да целува жаби, докато някоя се превърне в принцеса. Срещнах го, след като беше целунал няколко, беше поцелувал и принцеси, които след това се бяха оказали жаби... Може би затова вече не вярваше в принцесите и се беше концентрирал само и единствено върху жабите...

Всичко бе прекрасно, докато си мислеше, че съм земноводно, но в момента, в който заподозря, че съм принцеса(ТА), отношението му се промени тъй бързо, че ми се прииска да се убода на вретено и да ме събуди, чак когато се осъзнае. Къде ти вретено в тези съвременни кралства, трябваше да продължавам да си бода очите в монитора и да си спя върху граховото зърно, което не ми даваше мира месеци наред.

В училището за принцове се беше научил, че любовта изисква кръв, пот, болка, жертви и подвизи. Думите бяха безсилни пред ИДЕЯТА, че истинската любов идва трудно и мъчително и няма как нещо лесно, прекрасно, спокойно и удовлетворяващо да го направи щастлив. Втурна се да целува жаби, ама жаби ви казвам - големи, хитри, хлъзгави, а от мен се очакваше да давам кураж, някак да го подкрепям по принцово-принцеска линия...

Започнах да си мисля, че може би и аз като него съм се заблудила, въобразила съм си, че целувам принц, а той се е оказал просто по-едра жаба или, водена от същите идеи, съм готова на подвизи, за да спечеля независеща от мен кауза.
Реших, че е време да продължа с опитите, но сега ми е толкова трудно... Безпроблемно беше да премина от жаби към принцове, но обратното граничи с невъзможното.

Твърде много се оказаха квакащите земноводни, но не мога и да го чакам да ги нацелува всичките, докато разбере, че приказките са измислени за утеха на жабите, а не за амбициране на принцовете и принцесите...

В реалния живот жабите си остават жаби, а принцесите често си остават... сами. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.