Физиогномика на личностната красота

Илюзия ли е красотата? На този въпрос някои биха отговорили с твърдо „да“, втори биха казали, че тя не е най-важното, а моето мнение отново е „грух“. Защо? Ще приведа моите доводи и тълкувания на три нива в защита на важността на външния вид, а именно: усещания, вибрации и съществуване, защото всеки от нас малко или много живее на някое от тези нива в голяма или малка степен.

Усещанията са най-базовото ниво, на което можем да съществуваме. Голяма част от хората живеят именно за тях, пренебрегвайки разумното преживяване на нещата за сметка на отдаване на реакциите на тялото им към тях. Макар това да е важен механизъм за нашето собствено съществуване, когато той се превърне в доминиращ, преставаме да живеем истински. Разбира се, подобно заключение изисква едно по-високо ниво на разбиране на механизмите на човешкия живот, ето защо той не може да бъде достигнат или припознат от тези, които се намират основно на това базово ниво. На него красотата присъства като нещо, което се консумира, за да запълни празнините в интелектуалното развитие на човека, предимно свързани с егото и самооценката, чрез промяна в усещанията на база протичащите химически процеси в неговия мозък в резултат на подобен род стимулация.

Естествено, в зависимост от обема на дупката, която следва да се запълва чрез разликата в нивата на съответните хормони и невротрансмитери, може да има необходимост от постигане на голям контраст, което да ускори процеса на привикване на рецепторите към промяната в химическия баланс, което реално означава задълбочаване на проблема. Ако междувременно консумацията на красотата се е превърнала в опора за нечий живот, то при първите сътресения на неудовлетвореност, може да се получи рязък депресивен срив, съпроводен с чувство за загуба на смисъла на живота, т.е. бученето на красиви жени вече няма да носи никакво удовлетворение, а тъй като това се е превърнало в основен смисъл на съществуване, се получава едно пропадане, от което сякаш няма изход.

Нивото на вибрациите е коренно противоположното на това на усещанията. При него не се изгражда опора, а то се използва за усилване на вече съществуващи основи в човека. Самото то е безкрайно разтеглено и във висшата си степен неговото значение не може да бъде възприето или дори може да не съществува такова, но в корена си таи идеята, че възприятието на определен образ се осъществява посредством трансформация до вълнови функции (напр. трансформации на Фурие), а самият мисловен процес също има вълнови характеристики (реално целият ни познат свят има вълнова природа), то е възможно, при наслагването на вълни с определена честота – собствените и чуждите, да се получат ефекти на интерференция, резонанс и т.н., които да предизвикат постигането на по-висока или по-ниска степен на хармоничност вътре в нас. Самият механизъм може да е прекурсор на химическите реакции, върху които се базира нивото на усещанията, но разликата между двете е реалното им възприемане и насока.

Сега идва ред на моите големи измислици, а именно нивото на съществуване, което е по средата. Значението на красотата през призмата на това ниво на разбиране дойде докато изпълнявах сложната нинджа практика „къртене на въображаем бетон с усукване на силата в четири оси“, при което установих, че вместо концентрация, съм приложил чисто напъване и лицето ми е застинало в някаква странна физиономия на страдащ от запек комбайнер в края на нивата. На база на този момент се замислих дали реално лицето ни не се оформя на база на изпитваните от нас емоции, които изплуват по повърхността му посредством не по-малко от двадесет мускулни групи, разположени непосредствено под кожата.

При изразяване на определени емоции, дадени групи биват по-силно стимулирани от други, което, както знаем за мускулите, води до тяхното относително по-голямо нарастване, чрез което лицето се оформя по такъв определен начин, който след това интуитивно можем да подскаже какви са най-честите емоции на човека срещу нас посредством основните му лицеви линии. Всъщност науката за четене на характера по чертите на лицето стига по-далеч като взема предвид костната структура на лицето, която може да бъде донякъде повлияна от мускулите, докато все още се оформя в детска възраст, но и формата на ушите, веждите, косата.

Когато кажа на някого, че не вярвам, че грозен човек може да има красива душа, бивам винаги посрещнат с поглед, който еднозначно крещи „мръсна, долна, шовинистична свиня!!!“. Обаче аз си вярвам. Може би съм наистина най-обикновена свиня, която си пада по хубави ябълки и затова си измислям толкова много оправдания, но красотата за мен е състояние, което се определя едновременно от това, което е отвътре, и това, което е отвън. И може би това е причината с времето, доколкото не съм се оставил по течението на произвола на съдбата, непосилните ми критерии да стават все по-високи, което несъмнено крие опасност безвъзвратно да си изтрия и линията на живота. Но това са си мои проблеми. А и не искам да почвам с философстването за пластичната хирургия.

На вас мога само да пожелая: бъдете красиви, защото някой от вас може да спаси света някой ден.
Ако имате мнение, различно от моето, не се колебайте да си го запазите единствено за себе си.

Но пък ако сте хубава ябълка, родена в годината на Земния Дракон, имате леко китайски произход и си търсите свиня, можете да ми оставите лично съобщение.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.