За това, че не всичко е черно и бяло

Замислих се за това колко много статии съм прочела през годините за готините и лузърите, за истинските и фалшивите, за евтините и за скъпите хора.
Нима хората са само бели и черни, добри и лоши? Търпят ли развитие и на къде ги води спиралата - на горе или на долу?

Много е лесно да залепим етикетче, но дали ще бъде вярно? А виждаме ли гредата в собственото си око? Нормално е, ако ти залепят шамар да отвърнеш на удара, а не да подложиш и другата си буза, както ни съветват в Библията. Не ми казвайте сега колко съм лоша. Знам. Колко от вас ще стоят, ако им плесна шамар, без да отвърнат? И ако са направили чудеса от храброст заради един шамар ще се оставят ли да им плесна втори, трети докато се изчерпа търпението им ?

Така. Това е само един експеримент. Зад скритата анонимност разни хора си правят подобни експерименти с различни никове и самоличности, изпитвайки върховна наслада почти заместваща качествения секс. Дали намират време за второто?

Няма да ги коментираме, че никак не са ми интересни и забавни, още по-малко любими. Нека се давят в злоба, сигурно има защо.

Да се върнем на първоначалните разсъждения.Кое прави един човек уникален? Според мен това е отношението му към света и околните, но без комерсиални цели. Тук изобщо не визирам социален статус, пол, вид на съответния индивид. Човешката красота е скрита под толкова пластове грим, че е трудно да бъде открита, но вярвам, че съществува.
Не на последно място си мисля, че ако все пак я открием е нужно да я съхраним и за тези след нас.

Нищо сложно, нищо философско. Нека приемем, че освен черното и бялото има толкова много други цветове и нюанси. Такъв е живота и аз го обичам! А ти? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.