Kраят на света като спасение

От няколко години ни проглушиха ушите, че краят на света иде. Някои хора са в паника, други се подиграват на тази глупост, ама трети....чакат с нетърпение. Въобще нарастващия шум около това предстоящо "събитие" ми напомня за моята най-добра приятелка Ади. Бог да я прости. Тя се самоуби преди 13 г.

Запознахме се в университета. Тя имаше чудесно русо момченце, красив мъж, който беше маниакално влюбен в нея, повече от прилично финансово състояние-ръководеше собствена агенция за недвижими имоти. Самата тя беше много красива и всички мъже бяха в краката й. Но....беше най-нещастния човек, който съм познавала.
За да оправдае някак своето нещастие, тя си измисляше драми. Най-голямата-че беше дете от смесен брак между сириец и българка. Въпреки, че семейството й беше сплотено, а баща й беше християнин.

Родителите и бяха лекари и доста заможни. Но тя намираше, че да се разкъсваш между две родини и две култури, е неописуема трагедия.

Според мен тя беше толкова презадоволена, че скучаеше до смърт.

Веднъж ми каза "Искам да дойдат извънземните и да ме отвлекат". Тя не се шегуваше. Наистина мечтаеше за някакво крайно невероятно събитие, което да направи живота й интересен.

Тя със сигурност би се зарадвала на един злополучен и бурен край на света.

Но нито извънземните дойдоха да я отвлекат, нито краят на света настъпи и разочарована, че нещата не и се подреждат, една прекрасна вечер, Ади се нагълта с хапчета, за да види как стоят нещата на оня свят, понеже твърдеше, че от този вече е видяла всичко.

По онова време тотално не я разбрах. Бях шокирана, че човек може да се утрепе на 30 години-в разцвета на живота си, зрав и богат. Помислих си, че е истинско престъпление като се има предвид, колко много хора мизерстват, болни са и самотни. Да имаш всичко и да си посегнеш? Не и ли беше любопитно поне това да види как детето й ще порасне?

Но онзи ден, за мой собствен ужас, усетих, че и на мен ми е скучно и искам да се случи нещо необикновено. Не бих се самоубила-човек и без друго ще умре, защо да бърза, а и съм любопитна кой ще спечели Уимбълдън догодина. Нещо такова. Е, това в кръга на шегата. Просто не усещам да съм разгърнала целия си потенциал отреден ми в този живот., нито пък че съм видяла всичко, което искам да видя.

Но без майтап, окото ми няма да мигне, ако прекъснат телевизионната програма с важно съобщение, че в небето над нас се задават неидентифицирани летящи обекти.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.