Понеделнишка праистЕрия

Отново е ърли морнинг и офисът ме зове. За моя изненада обаче, котката ме посреща полуозъбена и мърка като за световно... предполагам тракаха и кокаляците от студ и леденото ехо от дълбините й, издаваше тия злокобни звуци... Днес направо го броим три в едно - хем понеделник, хем зима, хем ток няма.... Егати комбинацията зловеща!

За миг проблясва и още една злокобна мисъл... Понеделник без Митко Павлов и сутрешния му блок :( Е това вече си е удар под кръста!!!! Как се оцелява без хумор токова рано, че и на студено, направо не е човепко, казвам ви!!!
Решавам да видя какво мога да свърша ей-така, без ток, щото моите любими приятели от ЕБъНъ казаха, че ток може да има къмто сряда. Добре, че съм си работлива и в събота си подготвих нещата... поне по-важните от тях. За другите ще разчитам на притеснени клиенти да звънят в полуприпадък и да ме осведомят, че има липсва по нещо...

Включвам компютъра, аз закво си изпросих Ю Пи Ес със стихотворение, а?! Само дето компа почтиииииииииииииииии да се включи и всъщност... не се. ГРРРРРъмпф! Е те така започва последния понеделник от последната работна седмица преди края на света... Добре... така няма да стане. Решавам да започна да си играя на ледена висулка, та поне белите мечки да не ме закачат. Засега се справям успешно!

Започвам тренировката по оцеляване след края на света /щото не знам дали знаете, ама ние майничките сме като хлебарките, нъц нъц!/ и се връщам малко в праисторията - вадя бял лист и химикал и започвам да пиша. Сътворявам няколко листа каши, попари и започваме да сърбаме яко. Чувствам се и аз три в едно - компютър, принтер и секретар с възможностите и на факс... Ако не беше забавно, щеше даЙ страшнo!

Но пък днес нашето Дани имаше имен ден и поне ни беше донесла разни благини, а ние в знак на благодарност, й подарихме едни ароматни свещи - хем да се греем, хем да си светим, хем да ни мирише на хубаво, пък и да свикваме... Сякаш всички след Едисън са живяли, аа ма ха! Като мине петък, ще ви видя и вас с какво ше си светите!! Ако оцелеете, разбира се!

Хубавото от цялата ситуация е, че работния ден приключва около четири, понеже къртици нямаме и няма кой да се пули и да се дзвери в това, което съм написала като бойни задачи, та дружно си обираме крушите. За началството - не е вярно, че сме си тръгнали рано, седяхме до 6. Честно!! Просто в тъмното не сте ни видяли...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.