Цената на една прегръдка дневно

Колкото по-близка е връзката между жертвата и насилника, толкова по-унищожителен е ефекта върху детето. Оказва се, че родителите са най-честия източник на емоционално насилие. Емоционалното насилие се характеризира като постоянно негативно
общуване с детето, което му действа деморализиращо и го обезкуражава. Децата са много чувствителни и възприемчиви и ако непрекъснато им се
повтаря, че не са достатъчно добри или ако се провокира отрицателно отношение към личността им, то те ще започнат да вярват, че това е наистина така и че те наистина са такива.

Смята се, че дори и единична проява на отхвърляне или изолиран епизод на емоционално насилие, може да имат въздействие върху психиката на детето за дълго време. Емоционалното насилие може да не оставя външни рани и белези, но ще причини забележими промени в поведението и отношението на детето.
Следите от емоционалното насилие. Например и до днес момчетата биват учени, че “мъжете не плачат” и че приемливата проява на емоция за тях е гнева, докато момичетата – братно - биват възпитавани, че проявата на гняв не е женствено, а плача е по-приемлив. Заради тези социални очаквания, сред редица други, при момчетата и момичетата ефекта от емоционалното насилие се проявява различно.

Може да познаете дали едно момче преживява емоционална травма, ако започне да проявява симптоми като агресия, внезапни гневни избухвания, започне да се бие и кара със съученици, братя и сестри, проявява непослушание, лъже, спори, държи се деструктивно или импулсивно, ядосва се или се затваря в себе си.

Може да познаете дали едно момиче преживява емоционална травма, ако започне да проявява симптоми като затваряне в себе си, пасивност, търсене на одобрение, сервилничене, лесно разочарование, проява на зависимост от възрастни или пък проява на прекалена независимост, инат, раздразнителност.

Последиците от емоционалните травми в детството върху зрелия човек може да са много сериозни и ако не са взети мерки, могат да се проявят по различни начини.

Жените, които са били жертва на емоционална травма в детството често имат проблеми с храненето, развиват зависимости, склонни са към самонараняване, имат занижена самооценка, развиват депресия. Травмите в детството засягат и мъжете по подобен начин. Според проучвания, мъжете също страдат от депресия, развиват различни зависимости, в допълнение към прояви на агресия и неспособност да изпитват доверие към другите. Ако последиците от травмата не са лекувани навреме, то мъжете имат склонност да проявяват същото емоционално насилие към жените в живота си, особено тези, с които имат романтични взаимоотношения – приятелки или съпруги.

Има много форми на насилие и емоционалното е най-дискретното от всички. Но ефектите от отхвърлянето на детето са по-видими. Отхвърлянето на дете означава отказ да се отговори на неговата основна потребност от любов като човешко същество. Децата зависят от родителите си от времето, когато са бебета, докато станат големи хора и отхвърлянето им в такава важна фаза на развитие е вероятно най-лошата “услуга”, която
може да бъде направена на едно дете.

Човешките потребности могат да бъдат разделени в две основни групи: емоционални потребности и физически потребности. Емоционалните потребности се изразяват в нуждата от приемане и любов, уважение, морална подкрепа и упование, внимание, окуражаване, възпитание и пр. Физическите нужди са потребностите от храна, облекло, подслон, безопасност, хигиена. Проявите на обич като милувки и целуване се смятат както за физическа, така и за емоционална потребност. Докосването е основна нужда за детето и за човешкото същество като цяло, то е не само хуманно, но е от първостепенно значение за децата и особено за бебетата. Проучванията днес показват, че ефектите от отхвърлянето на детето се пренасят в живота му на възрастен и не само емоционално, но и физически. Отхвърлянето на детето се асоциира с лош успех и слаби постижения, които по-късно се отразяват на успеха в живота като цяло. Възрастните, които са били пренебрегвани като деца също страдат от занижена самооценка, депресия, проблеми с доверието в околните.
Емоционалните проблеми през детството имат продължително влияние върху индивидуалността и социалните отношения. Намаляват се възможностите за установяване на трайни връзки.

Анализирани са голяма група местни хора от тяхното раждане до петдесетата им годишнина. Открито е, че семейните доходи на хората с емоционални проблеми в детството са с 1/4 по-ниски към сравнение с онези, които не са имали подобни проблеми.
В добавка, детските емоционални проблеми могат да бъдат забелязани по-късно в живота, изразяващи се в липса на ценностна система, по-малка вероятност за брак или нестабилни лични взаимоотношения.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.