Ако утре (не) свърши светът

Не ми казвай, че няма да се случи. Освен ако не си ясновидец, пророк или самият Автор на предопределенията. Иначе си просто смъртен, който няма никаква идея какво го очаква.

Когато за пръв път чух за предсказанието на маите, бях млада и бъдещето ми се струваше безкрайно. Набързо изчислих на колко години ще съм през 2012та и си казах: е, бива горе-долу, до трийсет и осем все ще съм се наживяла, най-хубавата възраст тъкмо ще е свършила... Да, ама не. Изобщо не съм се наживяла, а най-хубавата възраст тъкмо ми започна.

Затова ме е страх. Защото ако утре вземе да свърши светът, много прекрасни неща изобщо няма да се случат.

Ти не се ли страхуваш? Изобщо? Ако си приел философски мисълта, че един ден ще спреш да съществуваш, или си повтаряш, че няма смисъл да се тревожиш за неща, които не зависят от теб, затова си решил да посрещнеш предполагаемия край на света с достойно примирение, евала! Но ако просто се чувстваш безсмъртен, понеже още си млад, или си убеден, че нищо няма да се случи утре, защото си българин, а българите все си въобразяваме, че знаем всичко; или чисто и просто не ти пука, не обичаш да мислиш за кофти работи и толкова, според мен е добре да се замислиш. Оставили сме нещата да се забатачат така мощно точно защото не се замисляме.

Този проблем няма ли кой да го реши, мама му стара! О, и аз мога да направя нещо по въпроса? Виж ти, не бях се замислял.
Абе на тия хора няма ли кой да помогне? Чакай, то и аз мога. Не бях се замислял.
А може би на планетата й е писнало от нас. Държим се с нея като безотговорни деца на добра и щедра старица. Ограбваме я, съсипваме я ежедневно. И пак не се замисляме.

Надявам се, че „краят на света” ще се окаже поредната медийна истерия. И че никой фанатик няма да се възползва от нея, опитвайки се да предизвика апокалипсис. Но би било жалко, ако на 22ри декември светът се събуди и си продължи постарому.
Имаме шанс да се замислим как и с кого бихме прекарали последния си ден. Това автоматично ще ни припомни какви сме, какво искаме от живота и кое ни е важно. Защото ако не намерим сила сами да се променим, все нещо ще ни накара. А нещата, които карат човек да се осъзнае, винаги са болезнено разтърсващи.

За мен единственото, което има смисъл да се върши до последно, е да правиш хората около теб щастливи. Ако утре краят на света вземе че се случи, ще съм го посрещнала подобаващо. Ако не, вече знам как да ценя живота.
А ти? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.