По време на втория сън

Няма нищо по-хубаво от вторият сън. Този, който блажено, протягайки се в леглото, малко след като си усетил, че вече си се наспал успяваш да си досънуваш. Със сценарий изцяло по твой вкус, декор и сцена, каквито само фантазията ти е способна да сътвори.
Звъни се. Настойчиво се звъни. Шумно, досадно, така че ти се иска да изкрещиш нещо по целокупният женски адрес на този, който направо е залепил пръста си за звънеца!
Правя се на умрял. На сериозно умрял, поне от седмица висящ в небитието, опитвайки да изключа сетивата си, връщайки се към вторият сън, но раздиращият мозъка ми звук пробива през всичките ми опити на волята да го елиминирам.
-Добре де, кой ли идиот ще тръгне да ми звъни сутринта, баш по това време? - вече със зараждащо се любопитство и с надигаща се жажда за отмъщение се питам, като започвам опипком да си търся дрехите по пода. Какво правят точно там по-добре не ме питайте, знам ли аз, че да ви отговоря. Тътрейки си бавно краката в стил ранобудно зомби се отправям към вратата. Отварям я леко и пак я затварям, но този път звучно и със замах.
- Е, те това е вече прекалено! Това го нямаше даже и във вторият ми сън! - На вратата моля ви се, стои един шишкав чичка, с подпухнали очи, месест нос и пищна бяла брада в униформа на пожарникар. ( Униформата им червена ли беше, че не се сещам? )
Разтърквам очи, за всеки случай ги наплисквам с вода за да отпъдя сутрешната си халюцинация и таман да реша, че съм жертва на фантазията си, на вратата отново се звъни?!!
Няма грешка, същият шишкав идиот ме гледа, че даже ми се и хили насреща:
- Хо-хо-хо, най-сетне те намерих моето момче!
- Моля? - едвам завъртам думата в пресъхналата си уста - Мен ли??
Не ми е познат, не е комшия, а бе това ще е поредния прошляк решил да събира дарения явно? Бъркам в джоба си, намирам два смачкани лева и му ги подавам през процепа- Хайде със здраве и ако може да не минаваш пак толкова рано!
- А-а-а, няма да се разберем така!
- Толкоз имам, толкоз давам. На харизан кон зъбите не се гледат - донякъде с яд изричам аз и посягам да затворя вратата. Останах си с посягането, защото един дебеличък прасец, в извратено червен лачен ботуш е запрял вратата. Наглец! Аз пари му давам, а той не ще да ми се маха от главата?!
- Казах, няма да се разберем така - продължава невъзмутимо шишкавела. - Ей я на торбата, скачай в нея!
- А бе каква торба бре човек, ти у ред ли си с главата?-вече напълно разсънил се от нелепата ситуация му влизам в тона и аз. Че даже и усмивката си намерих, да се чудиш как успях по това време на деня?
- Виж какво, дай да я караме по същество - продължи наглецът. Ти нали си... - казва името ми и половината от личните ми данни.
- Аз съм. - Оппа-а-а тоя ще е или данъчен или полицай, за да ги знае?
- И както виждам можеш да готвиш, обичаш жените, децата... - дъртака продължава в напевен стил да изрежда всичките ми добродетели, от които все още не съм успял да се избавя.
- Ами-и.. да - с голяма доза несигурност му отговарям аз, вече окончателно ошашавен от къде ли точно ги знае тези неща. От Фейсбука ще да е, там ме е прихванала гадината! Знаех си аз, че на тези социални мрежи човек вяра не трябва да има и те се шпионират от чуждите тайни служби, ама и агент на вратата да ми изпратят, е това вече е прекалено. Безкрайно, много, крайно прекалено. Особено сутрин!
- Така, на профила си значи напълно отговаряш, скачай значи в торбата!
- Ама!??
-Няма ама, виж тука какво са ми записали в листа за изпълнение и доставки "Дядо Коледа, моля ти се донеси ми Идеалният мъж, който да... " - и от тук насетне изброява всичко отметнато вече по чек листа.

Мили дами, много ви моля, спрете да си пожелавате идеалният мъж!
Защото някой ден, аз ще си го върна, при това злобно.
Ще пиша на тоя същия дъртак, да ми достави перфектната жена и ще ви гледам сеира сутрин рано, почти на събуждане, по време на вторият сън.