Нека направим сами 2014 една прекрасна година!

За добро или за лошо новата 2014 дава път на слънцето и синьото небе. Вече шести ден, ако не броим мъглата, сутринта ме посреща с песни на птички от парка, слънчеви лъчи в южната ни стая и ясно небе. Миналата седмица се улових с "еретични" мисли в главата - исках да вали сняг. Не само да вали, ами и да натрупа, да ни зарине с белота. Днес обаче на път за работа свалих бодро зимната шапка и си казах "Няма нищо по-хубаво от слънцето на белия свят!". Пък ако ще то да е повод за най-мрачните прогнози на крайните песимисти сред еколозите.

Не е ли някак странно, че колкото повече "изучаваме" Земята и процесите, които обуславят живота на нея, толкова повече обслужваме нечии интереси. На един му трябват топящи се ледници - хоп, Антарктика е насреща! На друг пък озонът му е дефицит, и ето на - от небето ни се цъклят удобно големи "озонови" дупки! На трети му се проваля ски-сезона и ревва с пълно гърло как в неговото детство снегът се изсипвал с камари още в края на септември. АМИ НЕКА ДА Е!

На мен тези истерични крясъци донякъде ми додеяха. Мисля си кому е нужно постоянно да ходя прегърбена под товара на "неизбежната смърт на Земята", която и аз не мога да спася. Кого обслужва моята вечна тревога и безнадеждна тъга, че днес има слънце, а не сняг?! И дали някой би повярвал на моето убеждение, че ни предстои ледников период предвид досегашната история на развитието на планетата ни и откровенно студеното лято, което изкарахме предишната година?!

Затова тази сутрин слънцето се проектира в усмивката на моите усни! Шапки долу! Жива съм! Дишам (малко мъгла с пушък), но все пак дишам! Свободна съм! Ходя и погледът ми играе по синьото небе над мен! В ушите съм пъхнала слушалките на МП3-ката и звучи една много, много любима напоследък песничка (по-долу в постинга има линк към нея). Някак неизбежно почвам да тананикам на глас. Стоя на пешеходната и чакам светофарът да светне зелено. Вече почти танцувам в ритъма на песента. Хората, които чакат с мене, ме поглеждат - всеки свит в шала и якето си, нахлупили войствено шапки до носа. Бързо обаче извръщат празни погледи отново към светофара..... Мда, със сигурност зеленото ще смени червеното, но едва ли още някой ще танцува и пее в понеделник, 9 сутринта върху калта на ремонтиращия се булевард "Александър Малинов" в Младост...... В крайна сметка приоритетите са онези дребни неща, които ни правят хората, каквито сме!

Така че, хора, дайте воля на душите си и пренаредете приоритетите си! Има време за всичко! Дай боже да сте живи, ще можете да се мръщите, сърдите, пуфтите и цупите, кооооооолкото си искате! Но не си ли дадете сметка, че моментът се случва само веднъж в третото измерение, наречено време, то вашият живот ще протече тъжно и вяло в осакатен 2D-формат!