Кутия за комплименти

Би било хубаво да можехме да изровим от някъде малко себеуважение, малко самовъзхищение, малко самоувереност в моментите, в които ни се иска да се засилим от някъде и да скочим без много шум (или напротив!) в някоя боклукчийска кофа.

И понеже не винаги има услужливи хора, на които да досаждаме, за тези моменти изобретих кутията с комплименти. Изваждате я от дъното на бездънната си глава, поизтупвате я от праха и отваряте капака – ще започне да действа почти толкова мигновено, както действа кутията на Пандора.

Какво представлява. За улеснение си я представете като виртуална кутия, една кутия, която е само примерно кутия, но е пълна с неща, които ще ви разведрят – т.е. всички хубави неща, които някога сте чували по свой адрес.

Не мога да ви продам такава кутия. Дори и да ми предлагате много пари, иска ми се да ги приема, но няма как. Ще трябва да си я направите сами. В началото ще се сетите може би за един комплимент. И до там. Спокойно. Ще се сетите и за други. Само спокойно – слагате комплимента в кутията и забравяте. Някой ден, както си пътувате в автобуса, може би, без да полагате каквито и да е било усилия, ще си спомните и за втори. Сложете го внимателно в кутията и се порадвайте на гледката. Ето че вече си имате два. Когато станат три, гледката ще е още по-радваща. Междувременно се старайте да правите всички неща, които обичайно предизвикват искрени комплименти.

Спомням си първия ми комплимент. Най най първия. Беше от един батко в гимназията – нещо се възхищаваше на лявото ми око. Да се възхитят на окото ти, когато си на 15 е голяма работа, още ме изпълва с топли чувства.

За да не се превърне малкото ми откровение в ода за светлата ми личност само ще спомена, че в момента съм в търсене на номер 3. И подготвям документите за патент.