За книгите и хората

Чета все повече и общувам по-малко. Повече книги, по-малко хора! Прави ми впечатление, че се чувствам добре по този начин. И не, защото се чувствам по-умен четейки или защото книгите са чак толкова интересни. Да, книгите наистина са интересни, но това, което ме кара да се чувствам наистина добре е липсата на хората.
  Не съм хомофоб или мизантроп. До колкото съм останал с някакво впечатление за себе си - не съм и асоциален, дори напротив. Замислих се обаче за приликите и разликите между хора и книги. Открих доста.
   Например приликите - външният вид почти винаги лъже. Гледаш корицата - твърда, нова, с хубава илюстрация или красиви орнаменти, мислиш си "Каква красива книга! Сигурно и съдържанието й ще е също толкова добро"! Започваш да я четеш, а колкото повече четеш, толкова повече ти се иска да я оставиш и започваш да съжаляваш, че изобщо си я купил. Има го и обратното - стара, окъсана книжка, заглавието й дори не се вижда на корицата, а понякога корицата дори я няма... Липсват страници, но прочиташ няколко реда и ти става интересно. Уж си я взел случайно в ръцете си и искаш просто да видиш какви ли глупости ще пише в нещо толкова мъничко, скъсано и старо, а се оказва, че не можеш да откъснеш очи от редовете! Четеш дума след дума, изречение след изречение, страница след страница и я прочиташ на един дъх! И именно от тези стари, дребни и изпокъсани страници - някои от тях липсващи точно, както липсват спомените ни понякога - научаваш толкова много за живота като цяло, а в часност и твоя собствен!! С всеки следващ ред, с всяка следваща постъпка на героите ти откриваш в тях толкова много от себе си, колкото не можеш да откриеш и в учебник по анатомия!
   Има и разлики, разбира се! Книгата няма да те нарани. Да, може да те разплаче и това да са сълзи на радост или на тъга, но за разлика от хората, които те разплакват, тя не взима от теб - само ти дава! Книгата не изисква нищо от теб. Не иска да я четеш постоянно, не иска да е постоянно в ръцете ти, не се моли за вниманието ти и не мрънка, когато не й го дадеш. Всъщност тук идва ред на още една разлика между книгата и човека - към книгата не се връщаш по задължение: започваш да четеш, когато ТИ поискаш, когато на ТЕБ ти е добре, когато имаш настроение! С хората не е така - те винаги са жадни за вниманието ти, сякаш това внимание именно е изворът на техния живот и без него ще умрат. Не се интересуват от това дали си добре, дали си зле, дали имаш настроение за тях, дали нямаш и собствени проблеми... Те просто искат да им обръщаш внимание и точка! Родители, съпрузи/съпруги, деца, баби, дядовци, работодатели, клиенти, гаджета, приятели и правещи се на такива... Искат внимание!!!
   Хубавата, стойностна книга няма да те разочарова! А коя книга е хубава и стойностна, определяш ти самият! Тя никога няма да ти каже "Никога не бих те излъгала" или "Винаги ще те обичам". Но тя наистина не би те разочаровала. За разлика от хората - те винаги се правят на добри, обясняват ти колко си важен за тях, доверяват ти колко много биха страдали без теб и след това... просто си тръгват. Спират да ти обръщат внимание и просто забравят за теб.
   Книгата, за разлика от човека няма да те излъже. Да, в нея може да се говори за лъжата и да са описани хиляди измами, но тя самата никога не лъже. Може и до последната страница да мислиш, че главният герой е добряк, а той да се окаже убиец или обратното, но в края на краищата всичко става ясно и узнаваш истината. Хората? Хората лъжат! Както казва героят на Хю Лори - д-р. Хаус: "Всички лъжат"! Правят го съзнателно или не. Най-често с цел. Лъжат, мажат, лазят ти в краката, а накрая ти забиват ножа в гърба - образно казано или не чак до там... И за разлика от книгите, които на последната си страница винаги разкриват истината, при хората на последната страница са изписани само лъжи, подлости и безчестие!

   Ето за това предпочитам в дома ми да има повече книги, отколкото хора. Както и в живота ми като цяло... Предпочитам да съм прочел повече и да съм се запознал с по-малко.