Здравей - на моето поколение.

Здравейте, деца. Спите ли още?

Или се пробуждате, под звънката аларма на Азис? Поклащайки се леко, изправяйки се от леглото, оставяйки там излезлите от мода ценности и морал. Нека спят! Те не са ви нужни, за да ви допуснат в дискотеката - стига ви една фалшива лична карта. 
Разбързали сте се - оставили детството между неизвинените отсъствия и превишените вечерни часове. Допушвайки тънък масур и захвърляйки на улицата празна бутилка бира. 
Чертаейки тънки бели линии по казанчетата в тоалетните на нощните клубове, натискайки се с непознати по ъглите, на сепаретата. Играейки кючек по масите - в такт с циганските ритми. 
Стоейки пред компютъра, попивайки излишна простотия, възхищавайки се на съвременни гротескни идоли - "Спиндерман, Мотикаря, Кирилметоди и брат му". А после бъдете горди... защото вече сте от готините.

 

Довиждане, деца. Спите ли още?
Или мен ме преследват кошмарите ми?