За или против

 Тази сутрин докато пиех кафето си на топло в къщи,мъжът ми спеше след работа и детето гледаше телевизия аз ровех в феисбук и видях забравен човек,но вместо да се усмихна в мен нахлу гняв,защото първата ми любов имаше дете и беше сгоден. Изпуших цигарата потънала в мисли защо не се зарадвах за него  и разбрах,че завиждам. Имам си всичко прекрасно дете добър мъж до себе си който ми осигурява добър Стандарт на живот,осигурява ми сигурност и го обичам до болка,обичам го стихийно,силно,безумно...но не съм негова съпруга. Не ревнувам бившите странно даже не ги помня,завиждам за това,че имам най-прекрасният мъж на света,но в мен стои страхът ами ако не съм достойна за негова съпруга,ако предишният му провален брак е оставил рана която не мога да излекувам и ще остана мехлема  за тази рана,но не и лекът й??? А дали вече бракът не е просто подпис без вълнения и фанфари,дали още дава онази сигурност и гордост,че си нечия съпруга-нима аз сега без подпис не съм. Дааааа много искам да бъда негова съпруга,но за мен може би няма значение вече,защото всяка нощ съм в прегръдките му,всеки ден казва жена ми,всяка вечер се прибира да ми помогне за вечерята,всеки ден ме кара да се усмихвам-тогава има ли значение подписът???? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.