Из дневника на един щастлив блогър...

   Аз съм щастлив човек. Не знам защо досега не съм го осъзнавал? Трябваше да минат няколко месеца от активния ми блогърски живот, за да разбера този неоспорим факт. В свободното си време сърфирам безцелно из този виртуален свят наречен интернет. Посещавам редица места, за които иначе мога само да мечтая, но в нета  имам възможност да почувствам и да вдишам от тяхната атмосфера. Където и да скитам обаче, в крайна сметка пак се връщам тук на българска територия в блог.бг. Досега не си давах сметка какво райско кътче е това, един оазис скрит в дебрите на зловещите интернет пространства. Сега вече мога да оценя достойно този блог.
   Само тук мога да получа това, което никое друго място из нета не ми предлага. Само тук написвайки десетина реда, които дори не са и в рима мога да получа в отговор стотина, които са изпълнени с хвалебствени коментари и пожелания за слънчеви щастливи дни и нестихваща  любов. Така дори и най-големият песимист и неграмотен човечец като мен би повярвал в собствените си нечовешки способности и в своя безграничен талант. Това е мястото, където се откриват безценни нешлифовани диаманти и бляскави кристали от тази необятна литературна мина. Тук се раждат бъдещите господари на перото и мастилото, като мен.
   Само тук, публикувайки своите мисли аз мога от десетина читатели да получа 30 и повече положителни гласа и около 300 прочита, защото читателите са вярни и почти автоматично им ставам любимец. Те четат и препрочитат денонощно написаното от мен и веднага намират идеята и скрития замисъл, въпреки че аз такива не съм имал.      
   Само тук (ох, това ми е любимо) пускайки постинг малко преди полунощ, на сутринта го заварвам начело, най-отпред в класацията сред най-популярните. Но това не бива да ме учудва! Докато повечето българи спят, ме четат китайци, японци, дори австралийци, защото те както знаем са по-напред с часовника от нас и при тях денят отдавна е започнал. А какво по-хубаво начало на деня за тях от прочитането на поредния  ми постинг, пък бил той дори само с  някаква снимка или два три реда откраднати фрази. Как да не обичаш това място?! Още повече, че когато някой грубиян изрази съмнение относно моя талант в негово постингче някакво, което никой не чете, той автоматично бива свалян от модераторите, още преди да е станал популярен с глупостите си. Така се дава път на талантливите и даровити хора като мен. И понеже само един профил не стига за да разгърна цялостния си талант, аз с удовоствие си правя още и още профили, колкото е възможно повече, защото имам толкова важни неща за казване и толкова много факти от земния и извънземния живот за публикуване, колкото моите верни и жадни за знания читатели не могат да си представят.
   Но това съвсем не всичко! Понеже десетките ми профили се оказват крайно недостатъчни  за моето „творчество“, то публикациите ми биват копирани от още стотици други помощни никове, любезно поддържани от системата за всеобщо популяризиране на написаното. Някои злобари наричат тези активни и работливи никове спамъри или спамаджии, несъзнавайки полезната им дейност. Но на тези завистливци никой не им обръща внимание, техните публикации бързо изчезват. Системата е имунизирана срещу такива вируси като тях. Те се мъчат да пробият залъгвайки хората, че имат истини за казване, публикуват информации за „нередности“ и други такива според тях "несправедливости", но опитните блогъри и модераторите не са вчерашни. Те знаят на кого да вярват и същевременно да му бъдат вярни и не се поддават на заблуждение. Писанията на такива не-нормалници изчезват яко дим, все едно не ги е имало. А мен продължават да ме четат  във всичките ми форми и превъплащения и то с нестихващ  интерес, защото системата се грижи за това аз да съм истинска звезда. Как да не обичам това място?