Чувството да вървиш бос, докато навън вали изведро...

   Смисъла на този пост се чете между редовете. Всеки един от нас трябва да намери най-подходящия начин да релаксира- да се отпуска и да забравя за проблемите. А ако има начин не само да забравя за тях, а да ги премахва би било още по-чудесно.
  
   Моят случай е този с вървенето боса под дъжда. Бленувам да дойде лятото и да се изсипе топлият юлски дъжд. В този момент въобще не ме интересува какво правя- зарязвам всичко и тичам под дъжда. Събувам се и измивам от себе си всичката отрицателна енергия, трупана през годината. Абсолютна Нирвана!

  Би ми било интересно да знам дали всеки има нужда от нещо подобно, за да се отърси от негативното около него. Споделете вашия начин за преживяване на трудностите :)