Соларна уртикария - светлината като алерген?

Соларната уртикария е фотодерматоза, характеризираща се с появата на сърбящ обрив скоро след излагането на слънчева светлина.

Състоянието се наблюдава рядко – представлява едва 5% от фоточуствителните кожни заболявания и по-малко от 1% от случаите на хронична уртикария – независимо от пол, възраст или етническа принадлежност. Обривът се хатактеризира с уртики – различни по форма и големина лезии, надигнати спрямо околната кожа, с рязки неправилни граници – светлорозови до по-интензивно оцветени, придружени от силен сърбеж. Уртиките се появяват след излагане на слънчева светлина на места, които не контактуват ежедневно с ултравиолетовите лъчи като ръцете и лицето. След прекратяване контакта със слънцето обривът търпи обратна еволюция без остатъчни поражения върху кожната повърхност.

Системни прояви като общо неразположение, световрътеж, главоболие, гадене, спадане на артериалното налягане са по-редки, обикновено при по-интензивно излагане на директни слънчеви лъчи. Рядко се наблюдават придружаващи прояви на алергична реакция като бронхоспазъм, изявен със задух и „свирене” на гърдите.

На практика соларната уртикария е резултат от IgE медиирана дегранулация на клетки на имунната система в отговор на даден специфичен (подобно на атопичната алергия) или неспецифичен дразнител в присъствието на светлина с широк спектър от дължина на вълната – в рамките на ултравиолетовите лъчи А и В, но и видима светлина - фотоалерген. При тази дегранулация в междуклетъчното пространство се освобождават биологично активни вещества като хистамин, но и други, влияещи върху тонуса и пропускливостта на съдовете и провокираща впоследствие оток. Влиянието на светлината върху имунните феномени е комплексно и не рядко се наблюдава потискане на реакцията при фотостимулация – обикновено с по-висока дължина на вълната от тази на видимата свелина.

Соларната алергия е различна от фоточувствителността, провокирана от прием на медикаменти през устата - антибиотици като тетрациклини и хинолони, нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофена, кетопрофен, често употребявани тиазидни и бримкови диуретици – хидрохлортиазид, фуросемид, липидопонижаващи средства – статини, невролептици – хлорпромазин, тиоридазин, хлорпротиксен, псоралените използвани в дерматологията и други класове лекарствени средства.

Някои от тях проявяват фототоксичен ефект, който е много по-чест, с по-ранна и по-изразена клинична картина, наподобяваща по-скоро слънчево изгаряне. Тук няма имуномедииран феномен, а директно токсично действие на метаболитите след фотостимулация. Фоточувствителност могат да провокират и козметични средства, включително слънцезащититни лосиони и кремове.

Соларната уртикария се различава още от системни заболявания, при които се регистрира повишена сензитивност към светлинното дразнене като лупус еритематодес, порфирии, както и от случаите на уртикария, когато провокиращият агент не е светлината.

Диагностицирането на соларната уртикария се осъществява с фототест, състоящ се в стимулация с различен спектър от дължина на вълната. Най-често реакция се регистрира към UVA лъчите. По същия начин след дразнене с познатия спектър може да бъде установен този с инхибиращ ефект.

Антихистаминовите медикаменти са основен клас медикаменти, прилагани за овладяване на реакцията и контрол над алергията, т.е. превенция появата на обривите – повлияват добре сърбежа и еволюцията на уртиките. Те блокират рецепторите за основният агент на алергичната реакция – хистамина. По-новите класове медикаменти не притежават нежеланите странични действия на познатите стари препарати – на първо място седацията, и не предизвикват „привикване”с изчерпване на ефекта, позволявайки по-дълготрайната им употреба.

В редките случаи когато антихистаминовите средства не дават очакваните резултати може да се прибегне до фотодесензитираща терапия с дозирано прилагане на ултравиолетова светлина в различен спектър през пролетните месеци с очакван ефект за летния сезон.

Вече са регистрирани добри резултати от приложението на имунотерапия с антитела към IgE – основният компонент на алергичната реакция.

Вижте още здравни новини